Моето отношение към Ковид-19

Понеже темата вече не може да бъде избегната, ще опитам да обясня моето отношение към Ковид-19.

За разлика от някои мои приятели, аз не смятам, че Ковид-19 е безобидна болест. Смятам, че е опасна и при определени обстоятелства — съвсем смъртоносна. Объркващото е, че определено не протича еднакво при всички. Познавам хора, които дори не разбраха, че са били позитивни. Познавам хора, които имаха проблеми, но все пак в рамките на поносимото за една „нормална“ болест. Но видях и другото ѝ лице. Страданията, на които станах потресен свидетел, биха замислили много хора за смисъла на живота.

За разлика от други мои познати обаче, не смятам, че животът трябва да спре заради наличието на Ковид. Да, трябва да сме изключително внимателни и да се пазим един друг. Да, трябва да пазим дистанция в името на здравето на хората около нас. Да, трябва да намалим онези най-естествени отношения между хората, свързани с човешката близост между приятели. И в същото време трябва да намерим как да компенсираме това, защото когато ударът върху психиката ни бъде забелязан, вече ще е малко късно за реакция. Животът няма да спре на пауза и да ни изчака. Той продължава. И ние трябва да продължим с него, без да унищожаваме най-хубавите неща, които сме постигнали през последните столетия, в страха си от днешните събития.

Страхът води до тъмната страна, така се казва в любимия ми филм. Страхът води до гняв, гневът — до омраза, омразата — до страдание. Няма нужда човек да е гледал „Междузвездни войни“, за да установи, че точно това се случва днес навсякъде по света — в страха си хората изригнаха, започнаха да се замерят с омраза и в момента всички страдаме.

Известна доза здравословен страх не е излишна. Аз бих я нарекъл предпазливост. Но когато този страх се превърне в необуздана паника, страда и отделният човек, страда и цялото общество. И мен ме е страх. Аз съм в рисковата група. Но съм научил разликата между това да живееш и да съществуваш. Избрал съм да живея. Всеки има правото на своя избор — това е моят. И това не означава, че нарушавам правила. Спазвам ги, дори когато не съм съгласен с тях. Защото това е разликата между демокрация и анархия.

За политиката на правителствата по света може да се спори — никой не беше подготвен за подобна ситуация и грешки със сигурност имаше и има. Разбирам хората, които гледат на мерките с недоверие, разбирам и онези, които настояват за още по-строги мерки — и в двете позиции има грижа за нещо ценно. Затова се опитвам да кажа само едно: мислете каквото искате за Ковид и за реакциите на правителствата, но пазете себе си и хората около вас, ей така — за всеки случай. Защото повечето болници наистина са препълнени.

Имам приятели, които са твърди привърженици на ваксините. Имам и приятели, които са твърди антиваксъри. Кое е общото между тях? Че са ми приятели. Различното мнение по различни теми — дори и толкова важни като тази — не може да бъде причина да загубим човешкото в себе си. Няма да ви цитирам Волтер, за да не ставам банален. Живеем в свят, в който хората правят информиран избор по различни въпроси всеки ден. Но ако изборът на „другия“ е различен от моя, защо това трябва да ни превръща във врагове? Толерантността не означава, че приемаме мнението на другия. Означава, че проявяваме търпимост към него, в името на човешките ни отношения.

Разбира се, свободата на избора има и друга страна — правата на хората около нас. Възможността да заразим друг човек не е само личен въпрос, защото засяга и неговото право на нормален живот. Никой не би следвало да задължава някого да се ваксинира против волята му — затова са измислени тестовете, за онези, които имат съмнения. Но всички дължим на околните поне малко внимание. Хората сме социални същества, не сме създадени да живеем изолирани — точно затова трябва да се научим да съжителстваме и с различията си.

Истината е, че в момента двете групи рядко си слушат аргументите. Хората започват да се обиждат един друг и заменят аргументите с епитети. Ще мине време и ще се окаже, че едната от двете групи е била по-близо до истината. Но каквато и да излезе тя накрая, ако продължаваме така, хората ще се мразят един друг. А това вече е откровено зле. Не може ли да смекчим малко тона и съвсем между другото да се пазим един друг — просто за всеки случай? Уважението не пречи да сме на различно мнение и да го изразяваме. А животът е достатъчно ценен дар, за да го пазим ей така, за всеки случай.

Такива като мен са тук, за да кажат, че има надежда, че всичко ще се оправи, че отново ще бъдем по-добре. Ние също сме хора и също се страхуваме. Просто се опитваме да го превъзмогнем, за да дадем сили и на другите. Вместо гняв — вземете малко от нашата надежда. Всички ще спечелим от това.

Има Ковид-19. Опасен е. И въпреки това, по един или друг начин, ще го преборим. Само че е важно, когато кризата отмине и се погледнем един друг, в нас да е останала някаква човещина. Защото ако загубим човешкото в себе си, сме наистина излишни тук — във всичко останало компютрите са по-добри от нас.

Не борете проблемите със страх. Борете ги с надежда.