Хейтът, фалшивите новини и ние

Откриха Европейската столица на културата. Има неща, които ми харесаха, има и неща, които не ми харесаха — и за някои от тях бих спорил дълго. Но няма да го направя сега. Защото в този момент просто се радвам, че български град е Европейска столица на културата. Откриването беше ефектно. Имаше го и малко официозния момент, но ако трябва да сме честни, него го има на почти всички подобни събития по света.

Интересното дойде после. През последните месеци пусках различни статии, материали и коментари за столицата на културата. Получаваха по две-три, до десетина харесвания. В един момент не си удържах нервите и изказах малко по-остро мнение за откриването. Беше споделено над 3500 пъти... Да, знам, имаше сериозни проблеми. Но защо се вторачваме само в лошото?

Ако някой си направи труда да събира новините и реакциите под тях, трудно ще избяга от няколко извода:

1. Реагираме с отрицание на почти всичко, като често обявените причини си противоречат.
2. Някои медии осъзнават това и го използват — чрез заглавия и подбрани гледни точки — за да трупат онлайн кликове и рейтинг.
3. Нароиха се фалшиви новини, толкова изопачени или изцяло измислени, че отнема по-малко от минута да бъдат разобличени. И въпреки това малцина си правят труда — по-лесно е безумиците да подхранват негативизма.
4. Мнозина вече не четат целите статии, а само заглавието — и сякаш по сигнал хейтът започва.

Още един малък пример от професионалната ми практика. Когато сложа концертна програма с музика от Виенските класици, получавам съобщения в смисъл на „Защо въртите само едно и също? На публиката ѝ е писнало!“. Не, смисълът на Класиката е, че е Класика и не е еднодневка. Когато обаче преди половин година направих камерна програма с австрийска музика без най-големите имена (целият цикъл имаше за смисъл да покаже непознатата или по-малко познатата музика на европейските държави), получих публични въпроси защо има австрийски концерт без Моцарт и дали министерството не ни е поискало това. Не, не беше министерството. То не се меси в програмирането и вътрешните политики от много години, но това мнозина още не са разбрали. Или не желаят да разберат.

Мисля, че социалните мрежи ни промениха. Не само нас, но при нас е особено видно. Границата между критиката и омразата взе да се губи. И това не би било такъв огромен проблем, ако не ослепявахме за всичко хубаво. А хубаво винаги има. И малко да е, пак го има. Но не го виждаме, заслепени от радостта, че има къде да излеем насъбраното.

Поспрете за малко! Омразата убива — по-бързо онези, срещу които е насочена, но макар и по-бавно, и своите собствени преносители. Потърсете хубавото! То лошото няма да избяга!

И понеже обичам киното (и особено фантастиката), тук е моментът да ви препоръчам един лек, но поучителен филм — Утреландия. Гледайте Tomorrowland без предразсъдъци и без да очаквате чудеса от тази лента, защото е правена вероятно за тийнейджъри. Но чуйте идеята. Тя разказва по наивен, искрен и в същото време ефектен начин точно това, което се случва с нас — и защо си струва да върнем нещата назад, докато още можем.

На Пловдив пожелавам по-малко поводи за хейт през 2019 година. А на всички нас — честита БЪЛГАРСКА Европейска столица на културата!