Реформите в културата — една ретроспекция

С всяка властова смяна идват и идеи за подобряване на културата у нас, което включва изкуства, образование, междучовешки отношения и т.н. Мен, разбира се, особено силно ме вълнуват изкуствата и затова се реших на една ретроспекция:

— през 1989-1991 се случи първата промяна в политиката със смяната на целия политически строй и тя доведе културния сектор, вместо до разцвет, какъвто се забелязваше в Западна Европа, до обедняване.

— в края на 90-те дойде и първата наистина голяма реформа в културния сектор. Убеден съм, че намеренията бяха добри, но резултатът беше, че културните институти изпаднаха в хаос.

— около 2010-2011 се случи следващата сериозна промяна и тя измести тежестта към комерсиалното за сметка на изкуството, а в моята сфера доведе и до сериозен отлив от симфоничното изкуство.

— в края на 2021 отново се заговори за радикална реформа и някои циркулиращи в пространството текстове ме накараха да си задам няколко бързи въпроса. Дано част от написаното да е недоразумение или просто неточно предадена информация. За съжаление, у нас димът досега почти винаги е бил признак на огън.

а) Никой ли не забелязва, че средно веднъж на десетина години политиците ни решават, че разбират от култура, и предприемат по една радикална реформа, след която — поне по моите наблюдения — нещата по-често се влошават, отколкото да се подобрят? Не се съмнявам, че всеки от реформаторите е искал доброто. Но може би точно затова си струва първо да се погледне какво се е случило с предишните реформи.

б) Културата ли е най-проблемният сектор, спъващ развитието на държавата, че се оказа най-реформираният у нас за последните 32 години? Хората на изкуството ли се оказаха най-големият проблем на България?

в) Не е ли точно културният сектор един от малкото останали, които не ни карат да се срамуваме, а да се гордеем пред останалата част от човечеството?

г) И ако ще има нова реформа — не е ли редно тя да започне с открит разговор с хората от сектора, а не с текстове, които никой не е изричал на преговорите?