За новото Ново финансиране на културата

Помня, преди 5 години как колегите от Министерството на културата ни предлагаха 4-5 варианта за промени, а ние се избихме да дискутираме как е най-правилно, най-справедливо, най-добре. Накрая ни блъснаха в стената със съвсем различен модел.

Сега се случи нещо подобно, само аз вече гледам някак отстрани, отдавна осъзнал, че мнението ми е само дотолкова важно, колкото да се извършат изчисления какво не е наред, ако аз взема да спра да недоволствам.

Вчера мина през Министерския съвет новият начин за финансиране на културните институции в България. За съжаление, според новия принцип на финансиране, значение ще имат не художествените резултати, каквато беше (неуспешно приложена) идеята преди 2009, не и броят на публиката, както беше от 2010 до вчера, а финансовите възможности на жителите на града, които биха проявявали интерес към изкуство и култура.

Всеки, който не е разбрал, че това е вид съкращение на средства, ще го разбере до месец-два.

И проблемът не е, че онези от Министерството са идиоти, които се чудят как да ни убият. Не, проблемът е, че те нямат пари. Затова от няколко месеца говорех на колегите — не гледайте към МК, когато искате корекции, гледайте към МФ... Не ме разбраха. Но пък получиха корекция. Всички я получихме.

В устата си усещам вкуса на някакъв лютиво-кисел сос, защото отново, още по-категорично от преди, МК обявява — пари ще има за тези, които имат пари. Или, да цитирам римския сенатор от известния филм — бедните да го духат.

В случая, освен всичко друго, това е удар по по-бедните региони (алооо, някой чете ли Конституцията?), тъй като изравнява изискванията вече не към публиката, а към финансите за всички извънстолични театри.

В този смисъл, град Русе и Държавна опера — Русе в частност са най-потърпевши от всички градове с държавна оперна институция в страната, което е вероятно, за съжаление, да доведе до някои, надявам се — временни промени в политиката и състава на Държавна опера — Русе.

Според справката от Националния статистически институт към месец декември 2014 година, град Русе е с най-ниска заетост на населението и, също така, най-ниска средна работна заплата от градовете с оперни институции у нас, което поставя Русенска опера в изключително неизгодна позиция в рамките на новото финансиране.

Ето и данните на НСИ:

Русе — средна работна заплата: 632 лв

София — средна работна заплата: 1070 лв

Варна — средна работна заплата: 743 лв

Бургас — средна работна заплата: 684 лв

Пловдив — средна работна заплата: 660 лв

Стара Загора — средна работна заплата: 784 лв

Русе — брой хора на трудов договор: 70.612 човека

София — брой хора на трудов договор: 679.356 човека

Варна — брой хора на трудов договор: 149.368 човека

Бургас — брой хора на трудов договор: 122.348 човека

Пловдив — брой хора на трудов договор: 203.933 човека

Стара Загора — брой хора на трудов договор: 101.303 човека

Видимо от така изнесените от НСИ данни, става ясно, че приблизителните годишни приходи на жителите на градовете с опери в България са:

Русе — 535 млн лв

София — 8.730 млн лв

Варна — 1.332 млн лв

Бургас — 1.004 млн лв

Пловдив — 1.615 млн лв

Стара Загора — 953 млн лв

В този ред на мисли, смятам, че е време да закрием Залцбургския фестивал, защото, въпреки че е най-известният в света, се намира в град с население колкото Русе — 148 хиляди човека. А фактът, че там е и една от най-добрите музикални академии в света, както и наличието на световно известния оркестър Моцартеум, без да коментирам модерните оперни постановки на техния театър... всичко това е очевидно някаква статистическа безсмислица. Предлагам да ги закрием!

Като казах театри — те отново са по-добре. Защото отново застанаха заедно. А ние — отново — не.

Няма да коментирам, защото не ми се полага. А и защото няма значение. Но ще кажа едно — един сектор, в който през няколко години се правят реформи и в който по средата на финансовата година могат да се променят рязко правилата на играта... той не може да оцелее дългосрочно. Още по-малко може да се развива. „Просперитет" става дума от забравеното минало. И на хората им се вкарва някак потайно в главите абсурдната мисъл — преди (онова „преди", нали се сещате) беше по-добре.

Не искам да бъда разбран погрешно. Ще се борим! Прекалено малко са останалите хубави неща в България, за да ги оставим да се затрият. Но отново сме в ситуация да се борим за оцеляване, а не за развитие. После нека да не питаме — защо не се оправя България! Защото политиката на оцеляване и политиката на развитие са две крайно различни неща, а на нас никой не ни дава възможността да работим за развитието си...

Няма да коментирам повече — нито равните права за култура, според очевидно нищо незначещата за някои българска конституция (от нея най- са ми любими чл. 20 и чл. 23. Ха!), нито фактът, че самата култура, като такава, се обезсмисля, защото важното вече е в кой град има повече богати жители, а не каква е потребността от духовно развитие.

Е, на печелившите — честито. Останалите нека се наведем и продължим напред към светлото бъдеще. Казват — наистина е светло — след последния удар на сърцето се появявала ярка светлина. Близо сме, скоро ще разберем дали е така.

А на Министерството на финансите пожелавам още по-прекрасни отчети с излишъци. Макар че, както разбрахме, излишните сме ние.