За субективността на изкуството и критиката

(Self-цитат) Извинявам се, че се намесвам, но ми стана интересно и бих искал и аз да споделя мнение по въпроса.

Казвал съм го по други поводи, ще го напиша и тук, понеже виждам, че колегите (с основание) се вълнуват.

Изкуството е нещо субективно. То не влияе директно на това какво виждаме в живота, а влияе на това как го виждаме. Това е и начинът по който ни променя - влияе на гледната ни точка, а оттам и на възприятието ни за света. Точно затова изкуството може да бъде опасно за някои - то не може да бъде директно контролирано, просто защото в него няма норми за добро и лошо (Убеден съм, че всеки от вас ще се сети за поне един лош човек, който е добър музикант... и обратното).

Личният ми опит по темата е много показателен и ме научи на доста неща. Най-ужасната критика в живота си - тази, която някои са давали като пример за моята некадърност - съм получавал за един от най-успешните си концерти (и откъм музика, и откъм реакция на публиката).

Получавал съм също така огромно количество хубави и дори възторжени рецензии за спектакли, за които ме е срам да си спомням...

Предполагам, че и други мои колеги могат да се сетят за примери от собствения им творчески път, които да потвърдят горната констатация.

Една известна цигуларка - Патриция Копачинская - е направила в сайта си секция за рецензии, с които не е съгласна. В тази секция (наречена "кошче за боклук") тя показва съответните критики и ги оборва с контра-доводи.

Подчертавам: не е задължително тези рецензии (и добрите, и лошите) да са заради лично позитивно или негативно отношение на музикалния критик. Просто изкуството е субективно.

И тук идват проблемите на Министерството на културата. Как да дадеш обективна оценка за нещо, което е субективно.

Може да се въведе критерий "брой грешки" в изпълнението (примерно - киксове на корните :)). Но това е несериозно. Освен това, не перфектността прави изкуството, въпреки че аз лично бих се радвал на съчетание между двете. Което, впрочем, изключително рядко съм виждал наяве...

Поради което въпросът си стои: как да оцениш нещо, за което всеки има свое собствено мнение...

Затова се спират на критерии, които могат да бъдат измерени. Има ги във оценъчния лист, който може да бъде намерен на сайта на МК. Не са един или два и оценяват не изпълненията на музикантите, а определени конкретни факти, свързани с цялостната дейност на ДКИ. Обаче, те пък нямат много общо с творчеството като понятие.

Но след като съм чувал от музиканти, че Бах е демоде, Моцарт - елементарен, а Чайковски - сълзливо сантиментален, как искаме някой да оцени изкуството което правим - и то така, че всички да сме съгласни?