Отказът от красивото

Гледам около себе си и си мисля, какво се е случило с човечеството през 20 век… имам предвид архитектурата - тя сякаш изкарва на показ прикритите рани в душата на човека от световните войни. Естетиката сякаш е изтрита от речника след ВСВ и всички строени до този момент красоти биват заменени с някакви грозни блокове, които ние познаваме като “соц-панелки”. Но истината е, че това е рана, която може да бъде видяна навсякъде по света - просто напуснете границите на съответния град отпреди началото - до към средата на 20 век и се изправяте пред една “нова” човешка цивилизация, без всякакво усещане към красивото. То и в музиката там някъде започват странностите, но в архитектурата е болезнено видимо.

Какво се е случило, за което не се говори, което е ампутирало желанието ни да живеем в красива среда?

Да, в последните десетилетие на различни места по света се забелязват разчупени архитектурни форми и опит за игра със светлината, но това е нещо съвсем ново, възникнало сякаш от нищото и, уви, съвсем не цялостна тенденция.

Цялостното усещане, обаче, си остава - отказ от красивото, в името на… и аз не знам какво.

И на никого не му хрумва, че това може да е една от причините за все по-нарастващото усещане за неудовлетворение в нашата цивилизация.