Как композирах като дете
Преди много години композирах. Много композирах. Всъщност, първата ми диплома за наградена композиция получих на 6 години. Пишех музика с повод и без повод. И до днес, когато отивам в Пловдив и се разровя из старите гардероби, намирам всякакви мои композиции - различни вариации за пиано (беше ми любимо да пиша вариации по теми), концерт за пиано, соната за тромпет, рондо за цигулка, скерца, сюити за оркестър... какво ли не.
На 12 години за първи път посетих концерт на симфоничен оркестър. Влюбих се в оркестъра и започнах да ходя всеки четвъртък на концерт на Пловдивска филхармония - без значение каква е програмата, понякога забягвах тайно от родителите ми и до София, да слушам Софийската филхармония и Фестивалния оркестър.
Веднъж закъснях за концерт, защото имах продукция в училище. Влизайки във фоайето изпаднах в ступор - от залата се чуваше втората част на МОЯ концерт за пиано! Никога няма да забравя усещането на объркване, което ме обзе! Разсъждавах върху различни абсурдни възможности - че по някакъв начин баща ми или баба ми са взели нотите и са ги дали във филхармонията, че някой ме е записал, докато го свиря вкъщи и после го е нотирал... какви ли не шантави идеи ми се въртяха из главата, докато слушах през вратата. После частта свърши и започна трета част, която, обаче, нямаше нищо общо с моята музика. Обърках се още повече.
Успях да вляза в залата в паузата и си взех и програмка. В нея пишеше: Шопен - Концерт за пиано No 1. Не можех да разбера, ако е трябвало да свирят Шопен, защо са свирили и моята втора част. Но не смеех никого за нищо да попитам, защото имах усещането, че полудявам.
На другия ден отидох в руската книжарница в началото на Главната улица в Пловдив, в която се продаваха и много грамофонни плочи и си купих Първия концерт на Шопен. Прибрах се вкъщи и го пуснах на грамофона. Втората част беше моята! Гаднярът Шопен беше откраднал МОЯТА втора част и я беше написал 187 години преди мен! Трудно ми е да опиша разочарованието, което изпитах в онзи момент! Бях сринат!
Никога не разбрах как се случи всичко това - аз не съм от семейство на музиканти и няма как случайно да съм чул тази музика вкъщи, където радиото се пускаше да свири само ако пеят Лили Иванова, Андриано Челентано, АББА или Дийп Пърпъл; съответно Клавирна катедра в училище, където аз свирех на тромпет, беше отделна сграда, така че и да го е свирил някой там, нямало е как да съм го чул.
Но оттогава насам, този концерт си остана някак “мой”, дори седнах и го научих вкъщи. Защото втората му част си е за мен “моята втора част”. И всеки път, когато се сблъскам с него, част от мен се вълнува, както не можете и да си представите!
Както ще се вълнувам и в неделя, когато отново ще го дирижирам с нашата Софийска филхармония!
И така: Заповядайте в неделя в зала България, за да чуете прекрасните произведения на Фредерик Шопен, Джон Рутър и “моята” втора част в изпълнение на един от най-големите пианисти на нашето време - Михаил Плетньов!
Nov 30, 2025 6:00:00 pm