За относителността на доброто и злото

Според някои, на 'този' свят няма абсолютно добро и абсолютно зло. Всичко е субективно, според опита, който имаме.

Когато определяме нещо като 'добро' или 'зло', ние го сравняваме с друго нещо от нашия насъбран житейски опит.

Забавното е, че разсъждавайки по темата, осъзнавайки как функционира позиционирането на доброто и злото според собствената ни система за измерване, ние можем да (пре)открием зло в доброто или обратно. И можем да възприемем околния свят с доста по-голяма лекота.

Малък пример: ако светът ви се вижда черен, защото сте паднали и сте си счупили крака, помислете си колко щастливи сте, че имате крак. Защото можеше и да го нямате.

Впрочем, ако нямате крак, можете да прочетете 'Повест за истинския човек'...

Всичко на този свят е относително. Дори и това, което ни кара да не можем да спим през нощта от душевна или физическа болка.

(За приятелите ми от света извън фейсбук: добре съм, нищо не ме боли и всъщност се намирам в един по-скоро щастлив период от живота си.)