Защо награждаваме творците
Днес на официална церемония в Министерството на културата бяха отличени артисти и дейци от различни области на културата за техния принос за развитието на българската духовност и в навечерието на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Това беше и един добър повод да се запитам, защо награждаваме тези хора и каква е въобще ролята им в обществото?
Има една много хубава реплика, приписвана на големия мексикански поет Сезар Круз – че ролята на изкуството е да успокои тези, които са в тревога и да разтревожи онези другите - които са прекалено спокойни. Мисля, че точно последното е голямата роля на изкуството – да ни изкара от зоната ни на комфорт, за да започнем да се развиваме.
Разглеждайки всички предложения на комисията установих, че всъщност не можем да наградим всеки, на когото трябва да поднесем нашата благодарност, защото тогава, както се изрази и един от наградените творци, ще трябва да преместим церемонията в Арена Армеец.
В същото време, обаче, не съм сигурен дали обществото ни осъзнава какви прекрасни творци притежава България. Надявам се, че с времето ще се научим отново да ги разпознаваме и да ги ценим!
Умишлено не изброявам наградените. Не искам да бъдат част от списък, защото всеки един от тях има своето специално място в българската култура!
Тази година бяха отличени и много млади хора! И така трябва да бъде! Защото, както един любим мой артист ме попита - “Каква е ползата сега, след толкова години?”... Не, не съм съгласен с него. Но подобни награди трябва да бъдат не само знак за признанието ни към онези, които са отдали живота си на българската култура, но и мотивация за по-младите да вървят по техния път, да знаят, че са забелязани и ценени!
Подобни събития са повод за празник, но и за размисъл. Размисъл за паметта, за надеждата и за осъзнаването на ролята на хората на изкуството в обществото. Защото днес мнозина и от двете страни като че ли са забравили каква е тяхната роля защо изкуството ни е нужно. И е изключително важно да си го припомним, преди да е станало късно.
Но стига размисли! Утре е един от най-светлите български празници!
Празнувайте!
И отворете българска книга, посетете българска пиеса в театъра, гледайте български филм или отидете на концерт с българска музика. За да се уверите отново, че и ние сме дали нещо на света!