Лия Петрова и Емануил Иванов във Виена

Снощи във Виена имах радостта да присъствам на концерт, който оставя след себе си не просто красив спомен, а усещане за смисъл, перспектива и гордост.

Лия Петрова и Емануил Иванов представиха програма с произведения на Клод Дебюси, Добринка Табакова и Цезар Франк — изключително стилно изградена като драматургия и вътрешна линия. Това беше концерт не на външни ефекти, а на музикалната култура: с вкус, с внимание към детайла, с дишане между фразите и с онази рядка способност музиката да бъде преживяна с единомислие, което напоследък все пи-рядко се среща.

В тяхното музициране имаше зрялост, която не се измерва с възраст, а с отношение към звука, към партньора, към тишината и към смисъла зад нотите. Дебюси прозвуча с финес и елегантност, Добринка Табакова — със съвременна чувствителност, а Франк — с онази вътрешна архитектура, която изисква не само техника, но и духовна концентрация. Бисовете от Равел и Масне добавиха последен, красив щрих към вечерта — емоционален, без да е сантиментален; изискан и жив.

Има изпълнители, които ни радват. Има и такива, които ни дават и основание да бъдем спокойни за бъдещето. Лия Петрова и Емануил Иванов принадлежат към вторите. Те са от онези млади български музиканти, които носят страната ни по света не чрез декларации, а чрез класа и талант.

Излязох от залата щастлив от чутото и някак вътрешно спокоен, че България има своето следващо поколение артисти, с които да се гордее.

Hofburg Imperial Palace