Шьонберг и „Просветлена нощ“ — въображение

Животът е толкова сложен... и красив... и тъжен...

За момент си представих, че съм композитор. Решавам да напиша музика по красива поема. И точно в този момент срещам сестрата на мой учител, в която се влюбвам с цялото си същество... И уж онова, което пиша е по поемата на известния поет, но всъщност описвам любовта си. И сякаш виждам бъдещето... Виждам тъгата в живота ни. Виждам как любимата ми ме оставя, за да търгне с мой добър приятел. Виждам яростта си и желанието да унищожа онзи човек, с когото до неотдавна сме били близки. Нищо друго не ме интересува, защото той ми е отнел любовта на живота. Успявам. Но това ми носи само още мъка. Е, утешението е, че жената, която обичам, се е завърнала при мен. И ние отново опитваме да сме някак тихо, тъжно щастливи. Тъгата носи свое собствено просветление в нощта. А музиката, която съм написал, ще остане във вековете, без дори хората да знаят, какво я е предизвикало.

Това не е моят живот. На Арнолд Шьонберг е. А неговата "Просветлена нощ" ще свирим тази вечер заедно със Софийската филхармония.