Фейсбук балоните и интернет-отшелниците

(Почти) всеки от нас приема и изпраща във Фейсбук покани за приятелство на хора, с които има близки позиции по съществени въпроси. Случайно попадналите в листите ни си тръгват след няколко по-тежки сблъсъка в коментарите. Това е страхотно, защото се обграждаме с хора, които ни мотивират и за които можем да бъдем мотивация. Само че това е НАШИЯТ кръг от хора, с които малко или много си приличаме. Това ни дава фалшивото усещане, че сме в синхрон със света около нас. Обаче не сме! Светът е много по-фрагментиран, отколкото ни се иска, и хората са много по-различни, отколкото можем да си представим. Винаги е било така. Просто преди не е имало социални мрежи, които да ни дадат фалшивото усещане, че „всички хора сме братя (и сестри)“. Най-голямата опасност е да тръгнем едни срещу други само защото имаме различни идеи по различни въпроси.

Заменихме междучовешката комуникация с коментари и постове. И се чудим след това защо човешкото отношение се превръща в дефицит.

И аз съм същият. Единствено се старая, когато имам проблем с някого, да му го казвам или пиша лично, а не тук. Но това е само някакъв остатък от възпитанието ми през изминалото хилядолетие — да пазя имиджа и достойнството на човека отсреща. За всичко друго съм абсолютен продукт на времето, в което живеем. Дори не осъзнаваме, че сме се превърнали в интернет-отшелници, за които е по-важно да изкрещиш проблема, попаднал пред погледа ти, доказвайки, че не си съвсем сляп, отколкото да го решиш — понякога просто с един приятелски разговор.

И страшното е, че колкото и да се боря срещу тази болест, съм просто поредният инфектиран с вируса на не-човешкото в човешките отношения и често съм поредната му жертва. Този пост е поредното доказателство за това...

А за най-големите ни разочарования също има решение, но отнема време. Нарича се „образование“.