Омразата, доносът и бъдещите мемоари

Цял живот се сблъсквам с човешката омраза. Познавам хора, които са в състояние дори да унищожат нещо, което харесват, ако знаят, че това би ми донесло на мен някаква болка. В омразата си хората стигат до невероятни абсурди, които, погледнати назад във времето, могат да доведат до тъжна усмивка.

Причината да се сетя за всичко това е един мой отговор, който трябваше да пиша, в резултат на донос от такъв човек. Намерих копие от писмените си обяснения в архива днес и го четох с интерес. Трябвало е да се оправдавам затова, че съм назначавал млади артисти, че не повтарям в афиша оперни заглавия, които са били играни концертно, че съм правил постановки, които не са се изплатили след първия спектакъл, дори е трябвало да се оправдавам за събития, случили се малко, след като съм се родил...

Днес четох и на места се смях на глас, но предполагам, че тогава не ми е било весело - все пак, когато трябва да пишеш десетина страници писмени обяснения късно вечерта, след като си се прибрал от работа, вместо да обърнеш внимание на три-годишното си дете, няма как да ти е весело.

И въпреки това, днес ми беше забавно.

Обещавам, че по някое време ще напиша мемоари. Ще бъдат хит! Флор, не ти крада идеята, отдавна си го мисля.