Безсънни мисли за доброто и злото

За разлика от приказките, в живота “злото” в повечето случаи побеждава. Защото част от смисъла на “доброто” е, че не атакува.

Вероятно мнозина знаят (без да осъзнават практическото ѝ значение) притчата:

“Едно дете попитало баща си:

“Татко, ако убием всички лоши, ще останем само добрите, нали?”

Бащата отговорил:

“Не, моето момче, тогава ще останем само убийците!””

От друга страна погледнато, кому е нужно пък “доброто” днес, нали? Важно е да убием “злото” или онова, което са ни казали, че е такова. Или?

Колко често хората не осъзнават, че пренасяйки в обществото борбата си с личните им вътрешни демони, създават чудовища… които някога са били част от “доброто”?

И онова, върху което рядко се замисляме: Всичко може да бъде добро или зло. Всичко.

Дори мирът. Един мъртъв свят би бил мирен. Но мъртъв.

Най-голямата любов на света може да причини силна болка, когато някой друг я получава от човека, когото обичаме най-много.

Най-великото знание, което може да ни донесе бъдещето, може да бъде използвано за унищожаването на света.

И така, нищо не е добро или зло, докато не решим какво да правим с него. И дори в този миг нещо, което е добро за нас, може да се окаже смъртоносно за някой друг.

И всъщност, можем ли винаги да различаваме добро от лошо?
По-старите поколения от нас помнят времето, когато се случваше да ядем бой като деца. Баща ми беше голямото изключение, никога не ме удари. Не, че не се сърдеше! Но когато беше недоволен, това само по себе си създавае друг вид дискомфорт. Но другаде ми е питането (риторично, разбира се) - Причината дали е била, че родителите ни са ни мразили?

Хубаво е, ако и като порастнем имаме хора около нас, от които понякога да ядем бой (образно казано). Да са ни толкова близки, че когато започнат със словестния бой, да знаем, че това не е атака срещу личността ни, а реакция на хора, на които им пука за нас, за връщането ни в “правия път”.

Но, за съжаление, от една страна социалните мрежи ни научиха да реагираме с агресия на всяко посегателство върху “правотата ни”, а от друга - колко от нас имат толкова близки хора, че да си причинят сериозния дискомфорт да ни бият словестно, в името на това, да сме ние по-добре? А по какво можем да разпознаем дали го правят за наше добро, защото им пука? Правят го винаги на четири очи, защото целта им не е да ни унижат пред други хора, а “да ни събудят” за действителността, която пропускаме. Разбира се, има едно огромно условие - и ние трябва да им вярваме толкова много, че да сме наясно, че причината за причинения дискомфорт е нашето собствено добро, дори да не се вижда от мястото, на което сме в момента.

Защо пиша всичко това ли?

Ами рано сутрин, особено ако не сме се наспали, мозъкът подава сигнали, че го тормозим, понякога точно с такива странни мисли, щъкащи в галоп из главата.