Ая
Разказ.
Разкази
Обичам да пиша. Винаги съм обичал. Е, може би не винаги. В училище не обичах особено момента, в който чувах думите: „извадете бял лист“. Но, като човек, занимаващ се с изкуство (сиреч – с въображение), винаги съм обичал да си измислям истории. Всъщност, преди обичах да измислям музика, но после реших, че не искам да съм „модерен“ композитор, а е определено смешно да пишеш „класика“ в днешно време, та започнах да пиша с думи, вместо с ноти. Понеже в думите не съм професионалист и никой не очаква от мен да бъда такъв. Първоначално пишех истории и ги триех (пишех основно в телефона и компютъра). Докато един ден моя позната, стояща в самолета зад мен се заинтригува и ме накара да ѝ прочета какво съм написал. И щеше да ме набие, когато разбра, че винаги при кацане трия написаното. Обещах ѝ да ѝ изпращам каквото пиша. После започнах да го показвам и на други приятели. И накрая дори издадоха книга с част от тези разкази. Странно нещо е животът… Но аз и до днес обичам да пиша.