Разкази

Съветникът

Преди време, когато моята дъщеричка беше още малка, след като разбра, че мога да „измислям истории“ – на нейния език това беше да пиша разкази, ме накара да измислям и за нея и да ѝ ги разказвам вечер, преди да заспи. Но имаше и условие – всяка вечер, когато ѝ разказвах, историята трябваше да продължи оттам, където е приключила предишния път. А, да – също така трябваше да има принцове и принцеси. Разказвах ѝ. Понякога и тя се включваше. А след като заспеше, ставах и набързо записвах какво „се е случило“, за да мога следващия път да продължа. И така се роди Съветникът.