По пътищата на Европа IX

Снощи имахме концерт в Ланген с Vogtland Philharmonie. Третият от поредицата. След акустичната репетиция излязох да се разходя, както винаги правя, защото като стоя дълго в гримьорната, започвам да мисля за всички рискови места в програмата и се изнервям. Затова обикновено обикалям по улиците около залата, или ако нямам акустична репетиция, просто пристигам в последния момент, като се старая винаги да съм наблизо, за да не стане авария и да закъснея. И снощи си се разхождах по околните улици, минавайки от време на време покрай залата. Отвън се виждат гримьорните на оркестъра, които са с големи “френски” прозорци и при едно от минаванията забелязах, че вътре липсва каквото и да било движение. Чувството в стомаха в този момент не беше от най-очарователните. Изтичах вътре, където единият от сценичните се оглеждаше, видимо паникьосан. Сложих си усмивка на лицето, приближих се и го попитах - “Концертът нали е в 19.30 (в колкото бяха и първите два)?” Той доста отривисто поклати глава и прошепна - “в 19.00 е”. Никога не съм се обличал толкова бързо, мисля, че успях да се справя за под минута! В залата цареше тишина. Когато излязох забързано на сцената, половина публика започна да ръкопляска, другата половина - да се смее. В момента, в който вдигнах ръце, погледнах часовника - 19.04. Любопитно, дали щяха да се смеят, ако бях дошъл в 19.30…

За късмет концертът мина блестящо и после отвън дружно се смяхме с музикантите от състава.

Въобще, в Германия съм имал какви ли не аварии. Спомням си преди години, не много далече оттук - в Офенбург (изключително красив град) - се разхождах след акустичната репетиция и попаднах на някаква сладкарница, в която продаваха най-различни по цвят и големина Целувки, за които си умирам. Щастлив влязох вътре и си поръчах една голяма Целувка. Жената ме погледна най-сериозно и ми каза - “Ако до 30 секунди не напуснете това място, ще повикам полиция”! Аз откъде да знам, че на немски Целувка е Baiser, а не Kuss. После маса време си се извинявахме един на друг, даже получих една безплатна Целувка. И до днес свързвам Офенбург не с концертите и спектаклите, които съм имал там, а с прословутата Целувка!