По пътищата на Европа XI

Малко стрес в Катания

Интересен ден беше вчера. Сутринта имахме генерална репетиция. Програмата започва със солистката, но понеже предишните дни започвах със симфонията, тя не беше разбрала, че генералната репетиция ще е в реда на концерта.

А това, което организаторите бяха забравили да споделят, е причината за реда на репетицията — залата беше препълнена с деца и младежи. Докараха момичето спешно от хотела. Беше в пълен стрес, а аз много ѝ се смях.

Никога не се смейте на чуждото нещастие — веднага се връща!

Следобед легнах да почета и съм заспал. И понеже нямах намерение да заспивам — не си навих аларма.

Събудих се около час преди концерта. В пълна паника взех куфара с фрака и тръгнах към залата.

И съответно забравих ключа от стаята си.

Сетих се по пътя, но важното беше да стигна навреме до залата. Там — хаос — в извънработно време портиерът си тръгнал и няма кой да ми даде ключ за диригентската стая. Да, бих могъл и другаде да се облека, но партитурите бяха в нея. 20 минути търсихме с няколко музиканта из портиерната, накрая един го намери. Щастлив си влязох в стаята и отворих куфара да извадя фрака.

Но аз съм мислил с перспектива, като съм се настанявал в хотела, и съм изкарал фрака още тогава, за да не се мачка.

И така — аз в залата, фракът — в хотела. Разбрах колко време отнема спринт от залата до хотела — 6 минути. И затормозено дишане.

Мхм. Ама ключът за стаята беше вътре в стаята. Обясних на рецепцията проблема, те ме успокоиха и дойдоха с резервния ключ да ми отключат. Само дето ключът беше в бравата. 20 минути опитваха с какво ли не. Накрая по някакъв начин разбиха бравата, гледаха ме на кръв, но на мен не ми пукаше, избутах ги, взех си фрака от гардероба и на бегом тръгнах към залата, оставяйки ги да се чудят в моята стая какво се случва.

Пет минути преди началото на концерта бях в гримьорната. Обличал съм се и за по-кратко време.

Но се оказа, че съм взел от България ЕДИНСТВЕНАТА риза, която ми е малка и която по сантиментални причини от далечното минало не съм хвърлил. Е, разрязах я с ножица отзад, фракът скри поражението. А за втория концерт ще си купя нова риза.

Едно научих през този ден — никога не се смей на чуждото нещастие — кармата е мигновена!