Равносметка на 2017 година

Някои изпращат новата година у дома, други - в ресторанта. Ние я изпращаме на сцената... Беше интересна година. Ама ние помним и какво казват китайците за интересните времена... В личен план имах силни размествания, може да се каже, че тази бе една от най-обърканите години в живота ми. Не лоша... но объркана. Започнах я в Държавна опера Русе, завърших я в Софийска филхармония. Любопитно ми е, като какъв ли ще посрещна следващата Нова година. Преживях промени в отношенията си с много хора... или пък просто за първи път ги видях такива, каквито винаги са били. Ако е второто, значи е била успешна годината - прогледнал съм. Сдобих се с нови колеги в професията си (е, не съвсем нови, но досега си бяхме познати, а сега сме нещо като... семейство?... италианско семейство...). Сдобих се и с нови приятели в личен план... разбрах също и от старите, кои са били истински и за кои съм бил просто полезен. В такава светлина погледнато, годината също бе успешна. Сдобих се и с нови проблеми, но без тях животът би бил като манджа без сол, нали? Едно нещо със сигурност не се промени обаче - миналата година на 31. декември бях в Офенбург (Германия)... тази година пак съм там. Вече съм любопитен за следващата... Толкова за мен. В световен план също се случиха не малко неща — и ако трябва да ги обобщя с една дума, тя би била: разместване. Отвъд океана встъпи в длъжност президент, който обърна всички представи как изглежда тази професия — и раздели не само Америка, а и наблюдаващия я свят. Великобритания продължи своя ход на разделяне от Европа — процес, който, признавам, ме натъжава лично, защото всяко мое посещение на Острова е било празник. В Испания есента донесе криза, каквато Западна Европа не помнеше от десетилетия — а подобни възли, историята го е показвала, се развързват с диалог или не се развързват изобщо. В Германия месеци наред сглобяваха правителство като особено сложен пъзел. Австрия си избра нов кабинет и залитна надясно — тенденция, която тази година се усещаше на много места из континента и която, надявам се, ще остане епизод, а не посока. Т.нар. Ислямска държава падна, но атентатите, уви, останаха. Корейският полуостров държеше света в напрежение, каквото не помнехме от десетилетия. Във Венецуела се стрелят отново и вече умират деца — абсолютно безсмислено, както и всяка друга насилствена смърт, впрочем. А в Европа продължихме да спорим — за бюджети, за правила, за посоки — което, между другото, не е непременно лошо: семействата, в които се спори, поне си говорят. Общо взето, това е 2017 година за човечеството. Изглежда зле и е объркано. Но ако се загледаме в историята, точно в такива времена са се раждали нови идеи, възниквали са нови движения, хората са се променяли... към добро. Така е дошъл и Ренесансът. Така е възникнала и идеята за Обединена Европа. Някой ден, вероятно след такива силни размествания, може би ще се роди и идеята за единно и наистина хуманно човечество... кой знае, може и сега да се случи. 2018 предстои... нека си го помечтаем... В този ред на мисли, хората си пожелават неща за следващата година, нали? Пожелавам ви и аз! На близките си пожелавам здраве. Не желая да ви виждам болни! И без да ви виждам, пак не съм съгласен с болестите и ви желая, да бягат от вас! На колегите си желая успехи! Всякакви - художествени, социални и финансови! Ще се радвам, ако е възможно и аз да съпреживявам с вас тези успехи! На България пожелавам вяра! Онази вяра, която твори чудеса и кара сакати да прохождат и слепи да проглеждат. Защото точно нейната загуба е причината за всичките нихилизъм и агресия в нашето общество. Вяра в Бог, вяра в човечеството, вяра в нас самите. На човечеството пожелавам мир. Но това пожелание ще го разберат, за съжаление, само тези, които са преживяли войната. Пожелавам на всички да не знаят какво е война и никога да не го разбират! А на себе си пожелавам... аз си знам... 😇. Честита Нова 2018 Година и не забравяйте онези три красавици - дъщерите на София! Дръжте ги наблизо до вас и от друго няма да имате нужда!