Равносметка на 2022 година

31 декември. Отново време за размисъл. Наличието на тази дата гарантира поне един ден в годината да спра и да се замисля. Следва моята равносметка за 2022 година. Сиреч - миналото. Ако ви интересува бъдещето, то е тук: https://www.eventim.bg/.../sofiyska.../promo.html И така, отива си една година, която изпращам с удоволствие. В нея имаше от всичко по нещо. Но аз не искам от всичко, искам само от това, което ми харесва. В глобален план годината, която завършва тъжно за Папския престол, започна с пандемия. Вярно, пандемия със затихващи вълни. Но нямахме време да се зарадваме, защото през февруари се случи немислимото и един конфликт, който си вървеше от години, но който можеше да завърши дипломатично, ескалира и се случи Европа да преживее отново ужаса една независима страна да нападне друга такава. Още не мога да го осмисля и да разбера, защо бе допуснато да се стигне дотук. Войната е варварство, а ние твърдим, че през 21 век сме вече цивилизовани, нали? В България такива изненади нямаше. Отиде си едно правителство, което обединяваше в себе си партии, които по смисъла на съществуването си нямаше как да работят заедно. Отново имахме избори и отново политиците се държат като назначени в Народния театър, а не в Народното събрание. Както писах - тук изненади няма. За сметка на това, назначените в Народния театър също настъпиха в териториите на изяви, запазени досега за Народното събрание. Като говорим за народни неща - народът гледа в ступор как инфлацията изяжда всеки опит за нормално съществуване. Лошото е, че финансистите сред политиците правят абсолютно същото - гледат. За разлика от спекулантите - те действат. С което правят процеса на инфлация необратим. Но тях това защо трябва да ги интересува. Знаем, че твърде често у нас спасяваме деня, а не следващите години. На годините, обаче не им пука и си вървят в избраната посока без никакви отклонения. Ето - днес е 2022, а утре - 2023. За съжаление, същото се случва и с личните ни години на този свят. И все пак - поглеждам назад - интересен е коктейлът на моята година. В личен план минах през няколко турбуленции от най-различно естество, които се надявам, както казват хората, след като не са ме убили, да ме направят по-силен. В професионален - е, имах концерти. И понеже обичам да пътувам и да сравнявам, тази година, за първи път след пандемията, беше от по-щастливите в това отношение - Италия, Румъния, Испания, Япония, Колумбия... коктейл от различни култури, които да те замислят. Радвам се, че на някои от тези места успях да пътувам и с дъщеря ми, за която е важно да види, че светът е много разнообразен. А на мен това разнообразие особено много ми помага да търся общото и различното между хората и оттам - да разбера как работи светът на човека, който съвсем не е толкова едноцветен и саморазбиращ се, както мнозина биха си помислили. Естествено, това ми помага и в музиката. Като казах музика - имах по-скоро прекрасни моменти с прекрасни изпълнители. За навън е ясно. У нас не ме канят вече толкова много, с изключение на "малката сестра", но то и там поканите са заради големия брат. Уви, хората виждат все по-често в мен мениджър, а не диригент. От което, признавам, не се чувствам комфортно. Но както казват - кой каквото сам си направи... Но пък гостувах в родния си град с Виенските симфоници. Много емоционално за мен изживяване. Още повече, че Пловдив и Виена са крайъгълни градове в моя живот - заради Пловдив преди години се прибрах в България, а Виена е... Е, Виена е Виена. Точката на тази планета, която ме изчиства и зарежда. Работата с две прекрасни певици ми направи годината особено цветна и прекрасна - Соня Йончева и Александрина Пендачанска. Благодарен съм им много, защото иначе у нас връзката ми с оперния свят изтънява до изчезване. Но пък дирижирах първия оперен спектакъл на Косовската опера. За летните спектакли в Германия няма да пиша, те са си от десетилетия константа в моя живот. Както и майсторският клас на Райна Кабаиванска в София. Хубаво е да имаш приятели, с които знаеш, че ще се срещнеш всяка година в един и същи момент. Дава някаква сигурност в тези несигурни времена. Особено щастлив, обаче, бях в Софийската филхармония. Не точно в кабинета си, но на сцената - определено. Няма да коментирам изпълнителите, с които първият оркестър на България работи. Те са ясни вече за онези, които се интересуват от музика. Пък и нали затова е "първият" ни състав. На мен пък особено ми хареса Реквиемът на Дженкинс, който изпълнихме за първи път в България заедно с Националния хор. С оркестъра имахме прекрасни концерти, при това не само в българската Мека на класическата музика - зала "България", но и в зали като "Лисински", Музикферайн и Берлинската филхармония. Последният концерт дори го излъчиха по Медичи. Вероятно точно заради тези изживявания взех изненадващо трудното за мен решение да се кандидатирам за нов мандат с филхармонията. Беше интересен момент в живота ми, който ме накара да погледна на редица хора по нов начин. Но каквото и да е, оставаме заедно. Не знам за колко дълго, но колкото и да е, приемам го като подарък, от който да се възползвам, за да продължа да си реализирам мечтите. Или поне тези, свързани с музиката. За другите ще разчитам на държавниците в Европа. А 2023? За нея си пожелавам здраве. Пожелавам си и мир. И двете са от онези безценни съкровища, които оценяваме само като ги загубим. Пожелавам си и още много концерти - основно със Софийската филхармония. Пожелавам си и много срещи с хора, които харесвам и уважавам! Пожелавам си и да пътувам. Казват, човекът е човек, когато е на път. Е, не знам дали е вярно, но в един друг смисъл си пожелавам, когато свърши 2023 и погледна назад, да разпозная, че съм бил човек.