Равносметка на 2023 година

Хей, тук, където съм, е вече полунощ! ТА-ДААААААААААА!!! СБОГОМ, 2023!!! Изпреварих ви и за мен новата година ще е по-дълга, отколкото за вас! И това наистина е супер, че 2023 си тръгна от живота ни! Сега остава да празнуваме! Като в онзи виц с извънземните, които не можели да разберат, защо местните празнуват всеки път, когато планетата им обиколи слънцето. Но ако ме питат мен, знам какво да им отговоря - поне от четири години насам сме щастливи на 31 декември, защото свършва една проблемна година. И празнуваме собствената си надежда, че следващата ще е по-добра! И аз така - щастлив съм, че 2023 г. приключи. Започвам с това, което НЕ е повод за празнуване: Определено мога да добавя 2023 към ТОП 3 години на най-големите ми разочарования. Войната в Украйна не свърши, но за сметка на това настана ад и в Израел. Защо?!? Наистина е разочароващо за цялата ни цивилизация, която прави всичко възможно за няколко години да съсипе това, което е постигнато с тежки усилия от векове... Не ли? Кому са нужни тези войни?!? И за какво?!? И не е само това! Защо я има тази саморазрушителна агресия в обществата, които доскоро бяха символ на стремежа ни към по-съвършено и толерантно общество, подкрепящо човешкото развитие... А в България? Не си спомням в моя живот друг период, в който хората да са били толкова агресивни един към друг! Всяка тема се превръща в повод за разделение и омраза! Сериозно? И как смятате да живеем заедно занапред? Или се надявате на повсеместна амнезия? Вече наистина не разбирам човешките същества... Уви, в личен план също имах своите разочарования. Разочарования от хора, с които до не толкова отдавна имах желание да работим и мечтаем заедно, да творим чудеса! Видях в нова светлина хора, за които доскоро бях готов да се жертвам. Това е от онзи вид познание, от което никога не съм изпитвал нужда, без което щях да съм доста по-щастлив. Защото, знаете, наивността прави хората лесно раними, но опитът и познанието ги правят цинични към живота. А аз не искам да бъда циничен... Добре, всичко това звучи твърде мрачно. Затова обръщам плочата: Не беше толкова ужасна личната ми година! Може би просто с наближаването на половин-вековния ми юбилей съм започнал да ставам прекалено критичен - и към себе си, и към другите. Да, ще имам нужда през следващата година да оценя последните пет десетилетия, за да знам как да продължа по пътя напред, но ще си наложа да се вглеждам не само в лошото! Защото доброто хич не е по-малко! Просто е по-тихо - седи си кротко в ъгъла и чака да го забележим! Ето, в професионален план не беше лоша годината - имах концерти и спектакли на три континента! Започнах я в Австрия, приключвам я в Китай. Дебютирах - най-накрая - в Гърция - с чудесен концерт в невероятния атински амфитеатър! Имах концерти с различни немски, румънски, турски, македонски, гръцки и бразилски оркестри. В този ред на мисли, извинявам се на всички, на които изненадващо трябваше да откажа концертите/спектаклите през изминалата година! Знаете - първата част на 2023 бе доста особена за мен... Обратно - бях също и в Белгия, Великобритания, Италия, Франция, Швейцария... Дирижирах прекрасни певци, измежду които Соня Йончева, Роландо Виязон, Александра Куржак, Роберто Аланя, Александрина Пендачанска, Кирил Манолов... и много други! Отново имах досег и до невероятната Райна Кабаиванска! Не мога да се оплача и от инструменталистите, с които работих! Между тях се открояваха имена като Максим Венгеров, Минчо Минчев, Бомсори, Михаил Плетньов, Юлия Хаген, Албена Данаилова, Франческа Дего, Георги Черкин, Елиас Монкадо, Светлин Русев, Люсиен Реноден Вари, Джошуа Бел, сестри Лабек... Със Софийската филхармония гостувахме в Скопие, Солун, Виена, Фирсен, Щутгарт, Висбаден. Осъществихме и прекрасен фестивал в Правец, който на мен ми е близък, заради спомените с Христина Ангелакова. След дългогодишно отсъствие се върнах и на сцената на Русенска опера - и то цели три пъти! Бях изключително щастлив при всяко едно от гостуванията ми там! Дирижирах и в родния ми Пловдив! А това е винаги голямо изживяване за мен! С Плевенска филхармония прескочихме и оградата на жанра и заедно с Люси Дяковска и Милица Гладнишка се разходихме из България, веселейки се с музиката на АББА. Бях и във Варна - и с концерти, и с опера! С Андрей Андреев пък имахме и две прекрасни турнета в Германия. Мога да продължа... защото като се замисля, наистина имах активна година. Ха, и следващата започва добре и то ще в първия ден - с концерт в Пекин! Умишлено не пиша за приятелите си и за най-близките ми хора. За тях имах малко време. Прекалено малко! Но се постарах да го оползотворя! Благодарен съм им за всичко! И за търпението, и за подкрепата! И затова, че въобще ги има в живота ми!!! Сега забавното - имах и нов опит! През последните 25 години имам доста активен живот и то в повече направления, отколкото мнозина си представят и вече рядко нещо може да ме изненада. Но не и през 2023! Бях служебен министър!?! Няма да цитирам Нейчо Неев, макар че точно неговата крилата фраза ми се заби в главата, когато стартирах тази нова авантюра. За месеците, през които бях в министерството на културата се постарах да дам каквото мога от себе си за родната култура. Но по-важното - уверих се, че и там работят хора, на които им пука за културата. Някъде се къса нишката в комуникацията между дейците на културата и културната администрация и това не е в отношението им или в желанието им нещата да се случват. Което вече е страхотно! Онова, което остава, е да се промени начинът на комуникация. Едните да започнат да правят това, което могат, вместо онова, което са принудени през последните 12 години, а другите - да разберат, че всичко зависи от тях, но не по начина, по който си мислят. Подсказка - популярна мъдрост: Човек има два живота. Вторият започва, когато разберем, че имаме един живот. Стана дълго, затова ще привършвам. Така или иначе, каквото и да си мислим, 2024 ще ни изненада. Дано само изненадата да е по-хубава от онези от последните 4 години. Преди това, обаче, искам да се обърна и към част от хората, с които работя през последните години, въпреки че знам, че няма да ме разберат. Затова просто ще цитирам един от най-великите и универсални артисти на всички времена - Чарли Чаплин: "От сила имате нужда само ако искате да нараните някого. За всичко останало ви е необходима само любов." Няма да ме разберете. И все пак - Изберете си дали искате да бъдете "силни". Накрая остана главният въпрос: Какво бих си пожелал за 2024, ако трябва да използвам само една дума? Мир!