Равносметка на 2025 година

2025 приключи! И отново е време за равносметка. Няма да разсъждавам за безумните сътресения в България и по света. Защото тази година беше важна за мен в личен план. Много по-важна от редица други преди това. Затова и ще бъде дълго. Но в крайна сметка пиша това като личен спомен от тези 12 месеца, а не за да бъде интересно. Започнах годината в Пекин и я завърших в Пекин. През годината пътувах до различни дестинации - Германия, Италия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Турция, Великобритания, Франция, Израел, Виетнам... и отново Китай. Разбира се, основното време го изкарах в България и Австрия. Да, наложи се да откажа доста пътувания по сериозни причини. Но и тези, които останаха, бяха прекрасни. Това ли беше най-важното? Въпреки, че обичам да пътувам - не мисля. Работих с различни оперни певци. Измежду тях се открояваха имената на световни изпълнители като Анжела Георгиу, Анна Нетребко, Соня Йончева, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Дурловски... За съжаление, поради здравословното ми състояние изпуснах така чакан от мен концерт с Александрина Пендачанска. Но за другите концерти бях благодарен на съдбата. И това ли беше най-важното? Въпреки, че обичам операта - не мисля. Работих и с прекрасни инструменталисти. Особено бях щастлив от съприкосновението си с Ксения Сидорова, Юлиян Рахлин, Готие Капусон, Михаил Плетньов, Емануил Иванов, Емануел Паю, Тине Тинг Хелзет, Андрей Йоница, Александър Ситковецки, Георги Черкин, Фабиола Ким... Уви, изпуснах концерти с Шломо Минц, Веско Ешкенази и Ксения Сидорова. Но с нея все пак успях да свиря на друг концерт. Това ли беше най-важното? Въпреки, че удоволствието от работата с тях беше невероятно - не мисля. Бях на сцената с различни оркестри - Националния радио-оркестър на Полша, Чешкия национален оркестър, филхармониите на Фогтланд и Нойбранденбург в Германия, оркестъра на театър Белини в Сицилия, симфоничните оркестри на Измир и Истанбулската опера в Турция, филхармонията на Ханой, в България бях с оркестрите на Русе, Варна, Плевен и Враца. И разбира се - Софийската филхармония, с която съм свързал съдбата си. Със Софийската филхармония имахме и два мега проекта - през февруари осъществихме грандиозен съвместен концерт с оркестрите на Скопие и Солун, който би трябвало да даде повод за размисъл на политиците, а през октомври бяхме оркестърът на световния оперен конкурс Опералия, който благодарение на Соня Йончева тази година се проведе в България. За съжаление, поради здравословни причини трябваше да отменя свои участия с филхармониите на Косово, Сибиу, Скопие, Солун и София, както и редица концерти и спектакли в Австрия и Германия, но пък концертите, които имах щастието да осъществя през годината, бяха прекрасни. Това ли беше най-важното? Въпреки, че музиката е смисълът на живота ми - не мисля. Имах концерти в прекрасни зали - концертните зали на Шанхай и Пекин, новата зала на Ханой, Атинеума в Букурещ, Моцартеума в Залцбург, Сметана Хол в Прага и още много други! Да, бях принуден от обстоятелства в България да откажа концерта си в Музикферайн във Виена през месец януари, но пък през месец март се върнах там със Софийската филхармония. Това ли беше най-важното? Концертите в тези зали ме зареждат неимоверно, но въпреки това - не мисля. Получих признание под формата на държавни звания и ордени от Румъния и Франция. Изключително съм им благодарен, защото за хората на културата е важно да знаят, че усилията им са били забелязани. Е, не получих от България. Не че някога съм получавал. Но знаем поговорката, затова не съм имал и очаквания. И все пак - това ли е най-важното? Въпреки изключително емоционалните преживявания и благодарността ми за оказаната чест - не мисля. Имах изключително интересна работа, свързана с бъдещите планове на Софийската филхармония. Преподавах в Нов Български Университет. Участвах в прекрасния майсторски клас на Райна Кабаиванска. Бях председател на журито на Международен конкурс за диригенти в Унгария. Е, имах и разочарования, най-големите от които - необяснимият отказ на България да приеме Комитета за световно културно наследство на Юнеско в София и чувствителното намаляване на субсидията на Софийската филхармония. Но пък се случиха толкова прекрасни неща, които неутрализираха значително горчивия вкус от неслучилите се събития. Това ли бе най-важното? При всички случаи беше интересен период, изпълнен със събития, но въпреки това - не мисля. Кое бе най-важното тогава? Започнах годината със съмнения дали ще я завърша. Въпреки всички усилия да се взема в ръце, нещата не се оправяха. Тук е моментът да благодаря на лекарите от Пирогов в София, Фаворитен-Клиник във Виена и София Мед, които са причината да мога да пиша тези редове днес. Факт е, че след интервенцията в края на месец май нещата се обърнаха и днес отново гледам напред към бъдещето! Има известна поговорка - ние имаме два живота, вторият от които започва тогава, когато разберем, че имаме само един живот. През изминалата година пренаредих чувствително приоритетите си, защото научих някои изключително важни житейски урока, най-важният от които е, че каквото и добро да искаме да сътворим, първото условие за да успеем е да сме живи. Интересен факт - въпреки че първата половина на годината бе най-тежката в живота ми, в същото време изкарах най-щастливия си рожден ден в началото на април. Седмицата около рождения ми ден бе свръх интензивна от прекрасни преживявания - редувах всеки ден посещения на концерти в Музикферайн със спектакли във Виенската опера. Но най-прекрасното преживяване беше самото посрещане, когато на вратата ми в полунощ, без никакво предупреждение, се появи дъщеря ми. Ето това беше онзи момент в годината, който мога да определя като най-щастлив! Да, беше изключителна година! С крайности, но и с много красиви преживявания! Срещнах се с много мои приятели от различни периоди в живота ми, намерих и нови приятелства. Получих от съдбата една година, крайно различна и много по-цветна от предходната и получих възможността отново да мечтая за бъдещето! Благодаря!