Новини

Отново във Виенската музикална академия — 33 години по-късно

2026-11-09

През 1993 година пристигнах във Виена, за да уча дирижиране. Тази седмица се връщам във Виенската музикална академия, днес Университет за музика и сценични изкуства (mdw), с покана да работя с младите диригенти в бакалавърската и магистърската програми. Между двете събития са минали 33 години. Написано така, изглежда малко стряскащо. За щастие, музиката отвлича вниманието от календара.

Радвам се на тази покана по особен, съвсем личен начин. Тук учих оркестрово дирижиране при Карл Йостерайхер и Урош Лайовиц, хорово дирижиране при Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при Конрад Лайтнер. Днес, когато сам работя с млади музиканти, все по-често си давам сметка колко много от наученото тогава продължава да присъства в работата ми. Включително неща, които навремето вероятно съм смятал, че вече разбирам.

Гордея се, че съм възпитаник на място, където са учили Густав Малер, Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Марис Янсонс, Кирил Петренко и още много титани на диригентския подиум. Когато си млад и попаднеш сред такава история, тя едновременно те окриля и малко те притеснява. Има защо. Самото записване в академията, за съжаление, не те прави Малер. Но срещата с тази традиция променя представата ти за онова, което музиката изисква от теб. Усещам го и днес.

Сега ми предстои да споделя със следващото поколение онова, което съм натрупал през годините в концертните зали и оперните театри. Иска ми се да говорим за работата с оркестъра, за решенията, които партитурата изисква от нас, и за моментите, в които добре подготвената идея се сблъсква с живите хора пред диригентския пулт. Имам и достатъчно собствени грешки за обсъждане. Надявам се времето да стигне.

Вълнуват ме срещите с тези млади колеги. Любопитно ми е как чуват музиката, какво ги занимава и какви въпроси ще ми зададат. Подозирам, че някои от тях ще ме накарат отново да отворя партитурите. Това е хубава перспектива.

Благодарен съм за възможността да се върна там, където започна толкова важна част от моя път, и да предам част от опита си нататък. Преди 33 години имах нужда някой да ми даде посока. Радвам се, че днес мога да бъда полезен на хора, на които всичко това тепърва предстои.