композитор
Биография
Правото занимава Ернест Шосон до средата на двадесетте му години – докторска степен, приемане в адвокатурата, – преди да реши, че музиката е сериозното му призвание. Учи при Масне в Консерваторията, а след това се присъединява към кръга на Цезар Франк, чиято музика влияе върху неговата. Сред произведенията му са Симфонията си бемол мажор, Концертът за цигулка, пиано и струнен квартет, вокалният цикъл „Поема за любовта и морето“ и „Поема“ за цигулка и оркестър, написана за Изаи. Като секретар на Националното музикално дружество помага за организирането на изпълнения на нова френска музика, а парижкият му дом се превръща в място за срещи на художници, писатели и музиканти, сред които и Дебюси. Умира през 1899 г., на четиридесет и четири години, при инцидент с велосипед. Цялото му творчество обхваща около четиридесет опуса, повечето от тях вокална и камерна музика. Сред посетителите на парижкия му дом са Анри Дюпарк, Габриел Форе и Исак Албенис, поетът Стефан Маларме, писателят Иван Тургенев и художникът Клод Моне, а освен оркестровите и вокалните произведения оставя симфоничната поема „Вивиан“ и лиричната драма „Крал Артур“.
Връзки и профили
Изпълнявани произведения
Инструментални произведения (солов инструмент и оркестър)
concertante · 1896