Warsaw Concerto

Варшавският концерт за пиано и оркестър на РИЧАРД АДИНСЕЛ е едва ли не едниствената му творба, която е репертоарна за класическата сцена. Концертът е написан като част от сюжета на филма „Опасна лунна светлина“ (или „Самоубийствена ескадрила“) от 1941 на филмовото студио Warner Bros. В центъра на разказа е концертиращият полски пианист Стефан Радецки, който отказва да напусне Полша при нашествието на нацистите през Втората световна война. Убеден от приятелите си, той заминава за САЩ, където продължава да концертира. Успешната кариера и щастливият личен живот обаче не го карат да забрави военната ситуация в Полша. Той заминава за Европа, за да се присъедини към „самоубийствената“ военновъздушна ескадрила на Полша. Варшавският концерт за пиано и оркестър е част от филмовия разказ – това е концерт на героя Стефан Радецки. В представите на режисьора на филма изпълняваният концерт е трябвало да бъде Вторият клавирен концерт на Рахманинов или друг в подобен стил. Затова той първоначално се обръща към Рахманинов. Не е ясно дали е ставало дума за нова музика, която композиторът да напише, или за правото да се изпълни епизод от Втория концерт. Композиторът отказва, затова предложението се прехвърля към Ричард Адинсел. Музиката е около 8-минутна и е изцяло компилация на стила на Рахманинов, като отделни моменти имитират или буквално копират негови мелодии, хармония, фактура и оркестрация. За последната е отговорен Рой Дъглас, който прави не само тази, но и почти всички оркестрации на Адинсел. Сътрудничеството между двамата се обяснява с факта, че Ричард Адинсел не е бил сериозно музикално образован. Ранното му обучение е домашно, впоследствие постъпва да следва право в Оксфорд, но се задържа година и половина. 21-годишен решава да се занимава с музика и постъпва в Кралския музикален колеж, но го напуска само след година. Навлизането му в полето на „музика за спектакли“ и съдействието на Клемънс Дейн му дават шанс за работа по пиеси и радиопредавания, постепенно „израствайки“ до автор на музика към игрални филми. Прави пробив във филма „Сбогом, г-н Чипс“ (1939), но остава разпознаваем с Варшавския концерт от филм, който е почти забравен. Музиката е записвана над 100 пъти и е с продажби над 5 милиона, въпреки колажния й характер и заслугата за цялостния й вид не на самия Адинсел, а на Рой Дъглас.