Бах вписва тази кантата в материалите си за изпълнение в Лайпциг за петнадесетата неделя след Троица, 17 септември 1730 г., и добавя бележката „et in ogni tempo“ – за всеки повод, – което подсказва, че е очаквал да я използва отново. Тя е написана за едно сопрано, соло тромпет, струнни и континуо, без никакъв хор, а изискванията към двамата солисти надхвърлят всичко останало в църковната му музика; коя е пяла в Лайпциг, така и не е установено. Заключителното „Алилуя“ поставя гласа и тромпета един срещу друг в открито съревнование.