Piano Concerto no. 2 in B-flat major, op. 19

Първите два клавирни концерта на ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН са написани в обратна на номерацията последователност между 1795 и 1800. Вторият клавирен концерт е всъщност първият му концертен опит. Завършен е около 1798, като някои от ръкописите датират още от 1790, та дори и от 1785, когато е бил едва 15-годишен. За този етап от професионалния си път композиторът съобщава: "Живея изцяло в музиката си, едва съм завършил една композиция и вече започвам нова. При сегашното темпо често работя върху три или четири творби едновременно". Почти до 30-та си година той пише музика, която носи следите на времето и неговите кумири. Влиянието на Моцарт и Хайдн е очевидно в първите два клавирни концерта, както и в Първата му симфония. Впечатление прави и камерният тип музициране, от което са изключени тимпани и тромпети. Но затова пък са свидетелство, че Бетовен е овладял и акумулирал в стила си виенските музикални традиции. Въпреки многобройните си прелести, Вторият концерт не претендира да олицетворява онази цялост и естественост, илюстрирани от късните концерти на Моцарт. Първото изпълнение на Концерта в Си-бемол мажор се е състояло на благотворителен концерт в Бургтеатър през март 1795, една от най-ранните публични изяви на 24-годишния композитор-пианист в имперската столица Виена. Според „Wiener Zeitung“ е имало „единодушни аплодисменти“ и младият музикант е „имал честта“ да изпълни концерта по-късно под диригентството на „уважавания Хайдн“. Въпреки успеха, Бетовен отлага публикуването на произведението и не написва изцяло соловата партия до края на 1800. Все пак Концертът в Си-бемол мажор е първото оркестрово произведение, което композиторът смята за подходящо за публикуване. Така през 1801 той го предоставя на виенското издателство Hoffmeister. За да предотврати евентуалните критики, композиторът сдържано обявява на издателя: „Не го смятам сред най-добрите си произведения“. Затова му го предлага за половин цена спрямо тази за Първата му симфония. Всъщност Бетовен създава концерта именно за своя клавирен концертен репертоар, тъй като през 1790-те той е популярен като изпълнител и като импровизатор, но не толкова като автор. Когато Бетовен решава да напише изцяло нова трета част, приятелят му Вегелер съобщава, че едва следобед на втория ден преди концерта авторът е написал рондото, докато страдал от тежки колики, които често го измъчвали. В предверието седели четирима кописти, на които той подавал лист след лист веднага след завършването им. Освен това на първата репетиция Бетовен открил, че пианото му е настроено с половин тон по-ниско от духовите инструменти, заради което транспонирал соловата си партия. Като велик импровизатор Бетовен съчинил каденцата към първата част по време на самата премиера. А записаната каденца, достигнала до нас, е създадена много по-късно (1809), когато и стилът му е значително по-ярък. текст - Милена Божикова