Symphony no. 1 in C major, op. 21

Днес всички знаят името на ЛУДВИГ ван БЕТОВЕН, знаем също така, че той е един от големите майстори в симфоничния жанр. Но и той някога е трябвало да направи първата си крачка в тази посока. Той се захваща с първата си симфония през 1795, преди да е навършил 25, и в рамките на година почти оформя четирите части. След това обаче я оставя настрани и я завършва четири години по-късно. Причината за това забавяне не е доизяснена – дали все още Бетовен не е бил съвсем сигурен в своите възможности да се справи подобаващо с тази мащабна форма или се е „хвърлил“ да композира в много други „посоки“. В онези времена (след 1790) симфонията се е наложила като основен иснтрументален жанр и е била територията за истински голямите предизвикателства пред всеки един композитор. В крайна сметка, симфонията е завършена и има своята премиетра в театъра Хофбург на 2 април 1800 в една програма със симфония на Моцарт, Бетовеновия Септет опус 20, негови импровизации, както и фрагменти от „Сътворението“ на Хайдн. Именно от „бащата на класическата музика“ се е учил Бетовен, композирайки първата си симфония, влиянието на неговата (също до мажорна) 97-ма симфония (една от Лондонските), „прозира“ зад музикалната „фасада“, изградена от Бетовен. В сравнение с осемте симфонии, които предстои да бъдат написани от немския композитор, първата определено е консервативна и сравнително предпазлива, в нея Бетовен борави с познатото, но все пак от всяка нота „наднича“ бъдещия голям творец с ярко изразена индивидуалност. Ромен Ролан улавя това в думи така – „До-мажорната симфония на Бетовен е една поема на младостта, която се усмихва на мечтите си. Но във встъплението, в сенките на някои сумрачни басови линии, във фантастичното скерцо забелязваш … погледна на бъдещия гений“. Симфониите са територията, на която Бетовен ще царува, а първата от тях е пространството, в което той „изпробва“ сили и мощ в откриващото мажорно Allegro, до което въведението (уж стандартно, уа „ала Хайдн“) стига по много интересен път; в чийто галантен Менует се „ражда“ жанра на симфоничното скерцо и в чийто финал зазвучават героичните фанфари на (открилия своята точна формула за състава на оркестъра) големия симфоник!