Белини композира „Сомнамбула“ за няколко седмици в началото на 1831 г., след като замисленият „Ернани“ е изоставен, и тя излиза на сцената на Театро Каркано в Милано на 6 март същата година с Джудита Паста и Джовани Батиста Рубини. Либретото на Феличе Романи се върти около сомнамбулизъм, взет за изневяра: Амина е открита в стаята на друг мъж и е осъдена от селото, докато не я виждат да преминава заспала по покрива на мелница. Белини поставя пасторален сюжет без ирония и без злодей. Изискванията са почти изцяло към дишането и линията.