Symphonie fantastique, op. 14

Името на ЛУИ-ХЕКТОР БЕРЛИОЗ се свързва преди всичко с неговата „Фантастична симфония” - най-точното отражение на натюрела и живота на самия автор. Той носи типичната за артист от века на романтизма сложна съдба, в която се преплитат успехи и несполуки, кратки мигове на щастие и дълги трагични периоди, копнежи и разочарования, активност и резигнация – всичко това самият творец талантливо описва и в своите увлекателни „Mемоари”, и в самата си музика. Създателят на програмната романтична симфония изживява и признанието на съвременниците си, и пълната незаинтересованост към творбите му, редица от които остават и по-късно малко известни. „ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ” композиторът пише през 1830 г., когато е само на 23 години. Тя е вдъхновена от голямата, първоначално несподелена любов към ирландската актриса Хариет Смитсън, коята гледа като Офелия в спектакъл на Шекспировия „Хамлет” на 11 септември 1827 г. Mногобройните му пламенни писма към нея обаче остават без отговор. Едва през 1832 г. тя чува симфонията и оценява гения на композитора. „Фантастична симфония” е изпълнена за първи път на 5 декември 1830 г. в залата на Па- рижката консерватория и веднага става любима творба на парижката публика. С тази симфония Берлиоз печели Римската премия на Парижката консерватория и именно в Рим отново среща Хариет, през 1833 г. двамата се оженват, но след девет години нещастен брак се разделят. Тъй като Берлиоз е допускал и сценично изпълнение на симфонията, към партитурата е приложена подробна програма – авторски сценарий, озаглавен „Епизод из живота на артиста – в пет части”: „Един млад музикант, с болезнена чувствителност и пламенно въображение, в пристъп на отчаяние се отравя с опиум. Погълнатото количество обаче не е достатъчно, за да предизвика смърт и той само потъва в дълбок сън. В неговия болен мозък възникват най-странни видения: усещанията, чувствата, спомените се претворяват в музикални мисли и образи. Любимата жена се превръща в мелодия, на- трапчива мисъл, която той долавя навсякъде. І. Мечти, страдания: Той си спомня отначало онези необясними страдания или внезапна радост, които е изпитвал, преди да види тази, която обича; след това – все- поглъщащата любов, нахлуващи- те неочаквано трескави тревоги, пристъпите на буйна ревност, възвръщането на нежността, утеха- та в религията... ІІ. Бал: Той среща любимата си на бала, в шума на бляскаво празненство. ІІІ. Сцена в полето: Една лятна вечер той чува надсвирването на двама овчари. Тези звуци, околната природа, шумоленето на едва трепналите от вятъра листа, пробля- съците на надежда, която неот- давна го е осенила – всичко това вселява в сърцето му необикновено спокойствие, а мислите му добиват светли нюанси... Но тя отново се появява; сърцето му се свива, обзет е от мрачни съмнения – дали тя му е вярна... Единият овчар отново засвирва своята мелодия, другият вече не му отговаря. Слънцето за- лязва... далечен тътен на гръмотевица... самота... мълчание... ІV. Шествие към ешафода: Присънва му се, че е убил своята любима, осъден е на смърт и го водят на екзекуция под звуците на марш – ту мрачен и суров, ту блестящ и тържествен. Глухият шум на тежките стъпки внезапно се сменя с резки удари. Накрая натрапчивата мисъл отново се появява като последна мисъл за любовта, прекъс- ната от съдбовния удар. V. Сън в нощта на Сабат: Той се вижда на сборище-оргия сред страшна тълпа от сенки, магьос- ници и чудовища, събрани на неговото погребение. Странни шумове, стонове, избухващ смях, далечни викове, на които сякаш отговарят други… Мелодията – тема на любимата – възниква още вед- нъж, но е загубила своя благороден характер, сега е отвратителен танцов напев, блудкав и креслив. Тя именно идва на сборището… посреща я радостен рев… тя се присъединява към дяволската оргия… погребален звън, гротескна пародия на „Dies irae”, хоровод на сборището – оргия. „Dies irae” и танцът-оргия заедно.”