Бизе пренася новелата на Проспер Мериме от 1845 г. в „Опера комик“ – театър, чиято публика идва на семейни групи; един от директорите му подава оставка заради сюжета. Премиерата на 3 март 1875 г. предизвиква отзиви, които варират от разочарование до възмущение, а Бизе умира три месеца по-късно, на тридесет и шест години, след като е видял тридесет и три представления. За постановката във Виена през октомври същата година Ернест Гиро заменя говоримите диалози с речитативи и тази версия в духа на голямата опера обикаля света в продължение на близо век.