Variations on a Theme by Haydn, op. 56a

ВАРИАЦИИТЕ ВЪРХУ ТЕМА ОТ ЙОЗЕФ ХАЙДН са създадени през 1873. Предишната година (десетата след установяването му във Виена) Брамс е поканен да ръководи хора и оркестъра на Виенското Общество на приятелите на музиката и през следващите три години той дирижира редица големи вокално-оркестрови творби на Бах, Хендел, Бетовен, Шуберт, Шуман, Менделсон, както и собствени – „Немски реквием“, „Песен на съдбата“ и „Триумфална песен“. Това го стимулира да поднови работата си върху отдавна започнатата Първа симфония, която завършва през 1876. А предхождащите я Вариации върху тема от Хайдн явно са допринесли за обогатяване на оркестровото писмо на Брамс. От началото на 70-те години неговият приятел Карл Фердинанд Пол, библиотекар на Виенската филхармония, работи върху биография на Хайдн и показва на Брамс препис на петчастно произведение за духов октет, открито в Цитау, обозначено като Divertimento № 1. Брамс бил особено заинтригуван от втората част, озаглавена „Хорал на Свети Антоний“ и именно тя се превръща в тема на неговите вариации. Той работи върху Вариациите през летните месеци на 1873, прекарани в живописния Тутцинг край езерото Щарнберг в Бавария, недалеч от Мюнхен. Първоначално пише версия за две пиана, с идеята за собствено изпълнение заедно с Карл Таузиг, с когото вече са музицирали заедно. Но след едно пробно изпълнение с Клара Шуман решава веднага да направи оркестрация на творбата и тази версия получава предимство – обозначена е като опус 56-а, а клавирната – опус 56-б. Премиерното изпълнение било на 2 ноември 1873 от Виенския филхармоничен оркестър под палката на Брамс, след големия успех той дирижира Вариациите и в Лайпциг на 5 февруари 1874. До средата на ХХ век не е имало съмнения относно авторството на Хайдн на Дивертиментото в си бемол мажор и то фигурира в пълния каталог на неговите произведения, съставен от Антони ван Хобокен, под номер Hob.II:46. Но по-късно авторитетният изследовател Х. Ч. Робинс Лендън категорично заявява, че творбата не съвпада стилово с музиката на Хайдн, а Хоралът на Св. Антоний във втората част вероятно е старинна песен на пилигримите. Затова днес в записи и концертни програми понякога творбата се нарича „Вариации Свети Антоний“, в допълнение към оригиналното заглавие, поставено от Брамс. текст - Анди Палиева