Операта на Чилеа по либрето на Артуро Колаути по пиесата на Скриб и Легуве от 1849 г. е изпълнена за пръв път в Театро Лирико в Милано на 6 ноември 1902 г. с Енрико Карузо в ролята на Маурицио. Героинята ѝ е истинска актриса от „Комеди Франсез“ и операта ѝ позволява да рецитира Расин на сцената. Фаталният букет от отровени теменуги е отхвърлян като неправдоподобен от самото начало; творбата въпреки това оцелява, носена от певците – възобновяването с Тебалди през 1963 г. я връща в „Метрополитън“ след десетилетия отсъствие. Чилеа пише за гласа със сдържаност, необичайна сред неговите съвременници веристи.