Clarinet Concerto

КОНЦЕРТЪТ ЗА КЛАРИНЕТ И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР (СТРУННИ, АРФА И ПИАНО) от АРЪН КОПЛАНД е написан за „Краля на суинга“, американския кларинетист Бени Гудман. Вече постигнал успех в стандартния джазов кларинетен репертоар, Гудман поръчва няколко нови произведения, които да изпълнява. Сред тях са „Ебони-концерт“ за кларинет и джаз оркестър от Игор Стравински и Концертът за кларинет на Копланд. И двата са сред най-забележителните заглавия в репертоара за този инструмент. Копланд е сочен като доайен на американските композитори, постигнали съвременното представяне на американската музика. Ученик е на легендарната Надя Буланже в Париж, учи френски език и история в Сорбоната, усвоява всички съвременни композиционни техники, но запазва близостта си с фолклора и популярната музика. Копланд има дълъг творчески живот, умира през 1990 на 90-годишна възраст, като активно композира до 70-те години, но продължава да дирижира и да изнася лекции. Той пише в различни музикални стилове, а Концертът му за кларинет е създаден в годините, когато композиторът е воден от убеждението, че музиката трябва да бъде по-достъпна за слушателя. Бени Гудман се обръща към Копланд през 1947, две години след като композиторът печели наградата „Пулицър“ за балета си „Пролет в Апалачите“ (Appalachian Spring, 1944) и е създал своята Трета симфония. Концертът е завършен през есента на 1948, но Гудман изисква да бъде преработен, най-вече заради сложното изписване на ритъма и прекаленото използване на високия регистър на инструмента във втората част. Копланд прави редакцията, но въпреки това Гудман го представя чак на 6 ноември 1950 в радиопредаване по NBC със Симфоничния оркестър на NBC, дирижиран от Фриц Райнер. Съществуват мнения, че това не трябва да се приема за световната му премиера, тъй като първото му публично изпълнение е на 28 ноември 1950, на концерт в Ню Йорк с Ралф Маклейн и Филаделфийския оркестър под диригентството на Юджийн Орманди. Концертът е блестящ пример за композиторския речник на Копланд от това време, проникнат е от изразителна песенност и от жизнеността на джаза. Двете му части са свързани с каденцата на кларинета. Първата част е по-бавна, лирична и експресивна, изградена е в триделна песенна форма (A-B-A). В каденцата прозвучават фрагменти от мелодичния материал на втората част, която има рондообразен характер. Както отбелязва Копланд, който през 1947 е предприел четиримесечно турне в Латинска Америка, във финала се сливат елементи, свързани със северно- и южноамериканската популярна музика (например фраза от популярна в момента бразилска мелодия, чута от мен в Рио, се вгражда във вторичния материал. Тази част е създадена специално за джаз таланта на Бени Гудман. Финалната до мажорна кода е сложна технически и завършва с ефектно глисандо в кларинета. След концерта за пиано, композиран в младостта му, кларинетният е вторият и последен концерт на Арън Копланд и се смята за първия американски концерт за кларинет, признат от изпълнителите по целия свят. През 1951 американският хореограф Джером Робинс величие в американския и световен балет, поставя върху музиката на Концерта за кларинет и струнни балета „Pied Piper“.