Cello Concerto in B minor, op. 104, B. 191

Композитор
Антонин Дворжак
Жанр
Concerto
Тоналност
B minor
Опус
op. 104

История на произведението

Allegro… quasi improvisando

Adagio ma non troppo

Finale, Allegro moderato

Концертът за виолончело и оркестър в си минор, опус 104 на чешкия класик Антонин Дворжак принадлежи към шедьоврите на романтичния репертоар. Той е написан далеч от родината - по време на третата, последна година от престоя на композитора в Ню Йорк, в Националната консерватория. Дворжак се захваща с това свое съчинение след огромния успех на Втория виолончелов концерт на неговия колега от консерваторията Виктор Херберт. Това не е първият опит на Дворжак в жанра. Преди това композиторът вече е създал концерт за пиано и концерт за цигулка, а през 1865, още в началото на творческата си дейност, е написал и виолончелов концерт в ла мажор, но творбата не е оркестрирана и издадена.

Работата над концерта протича нелеко. Дворжак за първи път е в Америка, при това – сам, без семейството си, и това само засилва носталгията му. За разлика от по-ранните му американски произведения (Симфония „Из Новия свят“ и Четиринайсетия квартет), в концерта за виолончело няма американски мотиви. В средния дял на втората част звучи песента на Дворжак „Остави ме сама“. Нейната поява е свързана с вестта за болестта и смъртта на сестрата на неговата жена, в която той бил влюбен като юноша. Във финала темата се завръща – в прощален дует между виолончелото и солиращата цигулка.

От трите си инструментални концерта, Дворжак оценява най-високо виолончеловия. И не греши: тази творба се нарежда сред най-доброто, създавано някога в инструменталния жанр. Ненапразно разказват, че когато го чува, Брамс възкликва: „Защо не съм знаел, че може да се напише такъв концерт за виолончело? Отдавна самият аз щях да съм го направил!“

Завършен на 9 февруари 1895 година, Концертът за виолончело на Дворжак прозвучава за първи път на 19 март 1896 в Лондон, в изпълнение на Лео Стърн, макар първоначално да е бил предназначен за чешкия виолончелист Хануш Виган. Любима репертоарна творба на всички изпълнители, вече повече от сто години този концерт не губи ореола на най-великото произведение, създавано някога за виолончело.

Изпълнявано в