Symphony no. 8 in G major, op. 88, B. 163

АНТОНИН ДВОРЖАК композира Симфония № 8 и я оркестрира за по-малко от три месеца между август и ноември 1889 г., имайки предвид предстоящия му прием в Пражката академия. Творбата е с посвещение „На Бохемската академия на император Франц Йозеф за насърчаване на изкуствата и литературата, в благодарност за избора ми“. Дворжак дирижира премиерата в Прага на 2 февруари 1890 г. През същата година той посещава Русия по поката на Пьотр Илич Чайковски и дирижира свои творби в Москва и Санкт Петербург. През следващата 1891 е удостоен с почетна титла на Университета в Кеймбридж. През 1892 той заминава за Съединените щати за тригодишен период, който вдъхновява „американските“ му опуси – Симфония № 9 „Из Новия свят“, Американския квартет, Хуморески, Стабат Матер и Те Деум. В този контекст и между тези събития се ражда Осмата му симфония , първоначално публикувана под № 4. Отпечатана е от лондонския издател Винсент Новело през 1892 г., факт, който спечелва нарицателното й име „английска“ симфония. Преди това Дворжак устоява позицията сина „горд бохем“, отказвайки предложението за публикация от Фриц Зимрок, който настоявал темпата на частите да бъдат обозначени на немски език. Осма симфония е определяна като „буколична еуфория“, чиста радост от това да си жив в свят на природни чудеса, независимо от епизодичните драматични изблици. Според Отакар Шурек – биограф на Дворжак, композиторът имал „своя собствена градина“ в Южна Бохемия – място, което обичал „като самото божествено изкуство“, както и поля и гори, из които се скитал... Те са били като негово „убежище, носещо му не само спокойствие и свежа сила на ума, но и щастливо вдъхновение за нова творческа работа. В общение с природата, в хармонията на нейните гласове и пулсиращите ритми на нейния живот, в красотата на променящите се настроения и аспекти, мислите му идваха по-свободно... Тук той поглъщал поетични впечатления и настроения, тук се радвал на живота и тъгувал от неизбежния му разпад, тук се е отдавал на философски размишления върху същността и смисъла на взаимовръзката между природата и живота”. Симфонията действително изразява спокойствието и насладата от общуването с всичко родно, ведрост и оптимизъм. В този народнославянски полъх от бохемската природа отлежава история от няколко столетия, времето на немското влияние в Бохемия, Моравия и Словакия. В условията на силно немско лидерство и официален немски език, родовите духовни традиции и чешкия (бохемски) език са били онзи белег на идентичност, който творците на ХІХ век са считали за свой дълг да възстановят. Дворжак също откликва на ентусиазма за съживяване на бохемската народна музика. Премиерата на симфонията е на 2 февруари 1890 г. в Прага под диригентството на автора. Следват изпълнения във Франкфурт и в Кеймбридж в навечерието на удостояването му с почетна докторска степен. Творбата е представяна много успешно още няколко пъти във Великобритания. Ханс Рихтер, който я дирижира във Виена и Лондон, пише на композитора: „Представянето на симфонията беше напълно удовлетворително. За всички ни беше ясно, че това е страхотна творба, и затова всички бяхме ентусиазирани. Последваха топли и сърдечни аплодисменти“.