Violin Concerto in A minor, op. 53

Когато чешкият композитор Антонин Дворжак (1841-1904) започва да пише през лятото на 1879 г., по време на гостуването при приятеля си Алоис Гьобл в Сихров, Концерта за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 53, той няма голям опит в концертния жанр. Той обхваща ранния клавирен концерт и аранжиментите на „Романс” и „Мазурка” за соло цигулка и оркестър. Но затова пък има добри познания за струнните инструменти (до този момент е създал 10 струнни квартета и различни камерни ансамбли), вече е изявен симфоник (освен 6 симфонии, увертюрата „Ванда”, „Славянски рапсодии”, е оркестрирал първата серия „Славянски танци”). Предложението да напише Концерт за цигулка - Дворжак свири на цигулка и виола, и работи в младостта си като виолист в оркестъра на Чешкия национален театър - е по поръчка на неговия издател Фриц Зимрок. Премиерата била замислена да бъде със солист Йозеф Йоахим, един от легендарните цигулари на 19 век. Запознават се през април 1879 г. по време на посещението на композитора в Берлин. Дворжак разказва: „Йозеф с нетърпение очакваше пристигането ми и дори организира соаре заради мен. На него изпълниха новия ми квартет и секстета. Свириха с голямо разбиране и ентусиазъм” . През ноември изпраща на цигуларя партитурата на концерта, върху титулната страница е изписал : „Посвещава се на великия маестро Йозеф Йоахим” и отправя молба да сподели искрено мнението си за творбата. Йоахим обещава скоро да я разгледа „con amore”. Минава година, Дворжак отново го навестява в Берлин. Историята мълчи дали той е изказал забележки, но след като се завръща в Прага, композиторът прави нова версия на концерта. И тази, надписана с посвещение партитура, изпраща на цигуларя, а отговорът получава след … 2 години! В писмо от 1882 г. Йоахим дава своята оценка на творбата, предлага някои изменения в соловата партия и олекотяване на оркестрацията. Дворжак отново преработва концерта и заминава за Берлин да репетират. Междувременно Роберт Келер, консултант на издателя Зимрок, настоява да раздели първите две части, които се изпълняват слято и да съкрати финала. Композиторът е непреклонен и наистина, преходът от първата към втората част е изключително красив с възвисяващия хорал. След четири години очакване, Йоахим така и не се заема с премиерата на концерта, за щастие Дворжак намира превъзходен заместител - младия чешки виртуоз Франтишек Ондричек. Заедно с оркестъра на Националния театър под диригентството на Мориц Ангер, той представя Цигулковия концерт за първи път в Прага - на 14 октомври 1883 г. в зала „Рудолфиниум”. И допринася много за популярността на творбата на международните сцени. Връстник на Брамсовия концерт, опусът на Дворжак е от съвсем друго измерение - не само заради особената структура на формата (Брух още през 1866 г. е направил коректив в традицията, сливайки първата и втората част в популярния си Концерт в сол минор). Концертът на чешкия майстор е концерт-поема, оркестърът държи в постоянна „прегръдка” солиращата цигулка. Рапсодичният характер на променливи образи и състояния в първите две части е разгърнат с невероятна мелодична инвенция, а рондо – финалът повежда към съвсем друга сфера. Тя е обагрена с весело (giocoso) настроение, което пулсира със синкопирания ритъм на жизнерадостния чешки танц фуриант, а в него се вклиняват и диханието на меланхоличната думка, и пориви на драматични подеми, и опияняващ виртуозен екстаз.