Concerto in F

КОНЦЕРТЪТ ЗА ПИАНО ВЪВ ФА първоначално е бил замислен със заглавие „Нюйоркски концерт”, тъй като е композиран по поръчка на диригента на Нюйоркския симфоничен оркестър Уолтър Демрош. Той присъствал на концерта на 12 февруари 1924 под диригентството на Пол Уайтман в Еолиън Хол, озаглавен „An Experiment in Modern Music”, на който Гершуин изпълнил премиерно своята „Рапсодия в синьо”. И още на следващия ден Демрош поканил композитора да напише за Нюйоркския оркестър клавирен концерт, близък до класическата форма на жанра. Гершуин се заема да изучи различни образци на клавирния концерт от класически и съвременни автори, но ангажиран едновременно с работа върху три различни мюзикъла за Бродуей, прави първите скици едва през май 1925, след пътуването си до Лондон. Творбата е завършена на 10 ноември същата година, като за първи път той сам прави оркестрацията и наема оркестър от 55 музиканти, за да чуе творбата си в театър „Глоуб“. Премиерата е на 3 декември 1925 в „Карнеги Хол“, Гершуин свири концерта с Нюйоркския симфоничен оркестър под диригентството на Уолтър Демрош. Публиката аплодира творбата, но оценките на критиката са различни, тъй като не могат да определят категорично дали това е джаз или класическа музика. Игор Стравински я считал за гениална, докато Прокофиев не я харесал. Така или иначе, творбата е разкрила сериозно развитие в композиторската техника на Гершуин, особено с авторската оркестрация, на която много се е възхищавал големият английски композитор Уилям Уолтън. Концертът не само е влязъл в репертоара на най-големи съвременни изпълнители, но откъси от него намират място и във филмови продукции. Самият Гершуин описва Концерта си така: „ В първата част е използван ритъмът на чарлстон. Тя е бърза, пулсираща и представя младия ентусиазиран дух на американския живот. Започва с ритмичен мотив в тимпани. Главната тема прозвучава във фагот, по-късно пианото въвежда втората тема. Втората част носи поетична, нощна атмосфера, която може да се сравни с така наречения американски блус, но в по-чист вид от този, който обикновено се среща днес. Финалът връща стила и духа на първата част. Това е оргия от ритми, започваща бурно и запазваща едно и също темпо през цялото време. “