Overture to Ruslan and Lyudmila

А след пет години се появява и втората му опера – „РУСЛАН И ЛЮДМИЛА”, с която се открива дългата поредица опери-приказки в руската музика. Написана е по ранната едноименна поема на А. С. Пушкин и когато още през 1837 се заражда нейният замисъл, композиторът се е надявал да състави плана на творбата с указанията на самия поет. Но неговата неочаквана гибел принуждава Глинка да търси други либретисти и всъщност много от сюжета и действащите лица от поемата претърпяват сериозна промяна. Премиерата на операта е на 9 декември 1842 на сцената на Петербургския Болшой театър, но без успех. Глинка преживява болезнено критичните отзиви, съвпадащи и с личната му драма – раздялата с Екатерина Керн, дъщеря на известната Анна Керн, вдъхновила Пушкин за знаменитото му стихотворение „Я помню чудное мгновенье“ (Върху тези стихове Глинка пише своя едноименен романс, посветен на Екатерина Керн). „Руслан и Людмила” не се нарежда между особено популярните сценични творби, но нейната Увертюра се откроява като самостоятелна пиеса сред най-ярките репертоарни опуси в руската класическа оркестрова литература, очарователен с виталността на началната тема и мелодичната кра- сота на следващата „ любовна тема на Руслан”. А заключителната тема – низходящ целотонен звукоред, „гамата на злия вълшебник Черномор” – е истинска композиционна находка, която става традиция в руската опера при изобразяването на зли, нереални персонажи.