Offertorium

„ОФЕРТОРИУМ“ („Offertorium“) е част от цикъл от три инструментални концерта, замислени като меса, озаглавена „Proprium“. Те се изпълняват обикновено отделно. Идеята за Концерта за цигулка е на Гидон Кремер, на когото е посветена творбата, и датира от 1978, когато Губайдулина започва да работи върху „Introitus“ – Концерт за пиано и малък оркестър (Introit е първият елемент от традиционната меса). „Оферториум“ е второто произведение, композирано в по-голямата си част непосредствено след „Introitus“ през 1979 и 1980 г., а след това преработено през 1982 и 1986. Последната „Detto II“ е написана преди другите още през 1972 и също има духовно съдържание. Тъй като Гидон Кремер също не е приет добре от официалната власт, той изнася нелегално партитурата от страната и осъществява премиерата ѝ във Виена през 1981 със Симфоничния оркестър на ORF с диригент Лейф Сегерстам, концертът впечатлява с поразителната си красота . На следващата година концертът е изпълнен в Голямата зала на Московската консерватория от Олег Каган и Симфоничния оркестър на Министерството на културата под диригентството на Генадий Рождественски. След това Губайдулина е помолена да направи съкратена версия, която е отпечатана през 1986. Подобно на много от произведенията ѝ, в „Оферториум“ музикалните структури символизират фундаментални духовни идеи, каквато е темата за смъртта и възкресението, брилянтно изразени инструментално. Основна е известната тема, зададена от Пруския крал Фридрих Велики на Бах да напише фуга, върху която той създава полифоничния цикъл „Музикална жертва“. Губайдулина третира Баховата тема по начина, по който Антон Веберн композира оркестровата ѝ версия (1934 – 1935), чрез смяна на инструментите, които изпълняват мелодията, на всеки няколко тона (Klangfarbenmelodie). Така тя съчетава темата на Бах с подхода на Веберн, двамата композитори, които, според нея, са ѝ направили най-силно впечатление. Трансформацията на Баховата тема претворява дълбоката християнска символика. След почти цялостното ѝ прозвучаване (без последния тон) в първата част следват поредица от вариации в цигулката, във всяка от които темата се появява съкратена с един тон от началото и един от края, докато остане само един тон от нея. Втората част, според Губайдулина, се съсредоточава върху Страшния съд и страданията на Христос на кръста и не съдържа почти никаква следа от Баховата мелодия. В третата хорална част (възкресението) темата се възстановява тон по тон и почти цялостно прозвучава в цигулката към края, но вече с променен образ, тоновете ѝ са подредени в обратен ред. Медитативно екстазният финал на творбата е поразително въздействащ. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова