Messiah

Оратория „Месия“
Георг Фридрих Хендел

Първа част

1. Симфония
2. Ария (тенор): Comfort ye my people
3. Ария (тенор): Ev’ry valley shall be exalted
4. Хор: And the glory, the glory of the Lord
5. Речитатив (контраалт): Behold, a virgin shall conceive
6. Ария (контраалт) и хор: O thou that tellest
7. Речитатив (бас): For behold, darkness shall cover the earth
8. Ария (бас): The people that walked in darknes
9. Пасторална симфония
10. Речитатив (сопран): There were shepherds
11. Речитатив (сопран): And suddenly there was with the angel
12. Хор: Glory to God in the highest
13. Ария (сопран): Rejoice greatly, O daughter of Zion
14. Речитатив (алт): Then shall the eyes of the blind

Втора част

1. Хор: Behold the Lamb of God
2. Ария (контраалт): He was despised
3. Речитатив (тенор): All they that see Him
4. Хор: He trusted in God
5. Речитатив (тенор): Thy rebuke hath broken His heart
6. Ария (тенор): Behold, and see if there be any sorrow
7. Хор: Lift up your heads

ПАУЗА

1. Хор: The Lord gave the word
2. Ария (бас): Why do the nations so furiously
3. Речитатив (тенор): He that dwelleth in heaven и Ария (тенор): Thou shalt break them
4. Хор: Hallelujah!

Трета част

1. Ария (сопран): I know that my Redeemer liveth
2. Хор: Since by man came death
3. Речитатив (бас): Behold, I tell you a mystery
4. Ария (бас): The trumpet shall sound
5. Речитатив (алт): Then shall be brought to pass и Дует (алт, тенор): O death, where is thy sting?
6. Хор: But thanks be to God
7. Ария (сопран): If God be for us
8. Хор: Worthy is the Lamb / Amen

„В живота на великите хора често се наблюдава следният парадокс: когато всичко изглежда изгубено, когато всичко се руши, те са най-близо до победата. Точно в момента, в който Георг Фридрих Хендел изглежда победен, той създава творение, на което е съдено да му донесе световна слава“ ... Така пише за Хендел изследователят на неговото творчество Ромен Ролан. Автор на почти 40 опери и множество инструментални произведения, когато през 1730 година се обръща към жанра на ораторията, композиторът като че ли е изгубил любовта на публиката. Враждебно настроените английски аристократи, които предпочитат да слушат италианските композитори, започват да късат афишите му и публиката престава да посещава неговите концерти. Хендел решава да напусне Англия, където е живял четвърт век, и на 8 април обявява своя последен концерт, но очевидно силите му все още не са го напуснали: само за 24 дни, от 22 август до 14 септември, той създава една от най-хубавите си оратории – „Месия“. Хендел работи вдъхновено и когато завършва „Алилуя“, облян в сълзи възкликва: „Мислех, че пред мен се е отворило небето и виждам Твореца на всичко тленно“. Това е един от най-щастливите моменти в живота на композитора.

Знаменитата оратория „Месия“ („Месия“ означава „Спасител“) е създадена в разгара на жестоко стълкновение на композитора с лондонската „върхушка“. Ето защо произведението е изпълнено за първи път под диригентството на автора в приютилия го Дъблин (Ирландия) през 1742 година. Получил покана от лорд-наместника на Ирландия да ръководи тамошните концерти, в края на 1741 година Хендел пристига в Дъблин, където в програмата на Филармоничното общество вече звучат негови творби. Тук, за разлика от Лондон, той е посрещнат с ентусиазъм, за което свидетелстват ликуващите му писма до Джененс няколко дни преди Нова година. Концертите преминават при голям успех – до началото на месец април вече са се състояли 12. И, накрая, на 13 април 1742 година, под ръководството на автора в Great Music Hall за първи път е изпълнена „Месия“. Това е единственият благотворителен концерт, даден от Хендел в Дъблин. От този момент нататък се установява традицията „Месия“ да бъде изпълнявана в полза на нуждаещите се (в последните години от живота на композитора той редовно изпълнява тази оратория в полза на Лондонския приют за сираци и установява монопол върху приходите от концертите. Композиторът издава и забрана партитурата, както и откъси от нея, да бъдат публикувани, докато е жив.)

Някои изследователи приписват на Хендел не само музиката, но и текста на ораторията. Той обаче принадлежи другиму – на литератора Чарлз Джененс (1700 - 1773), близък приятел на композитора. Според легендата, Джененс заявил, че музиката на „Месия“ едва ли е достойна за неговите поеми. Самият либретист, използвайки евангелските мотиви за раждането, подвига и триумфа на Иисус, не персонифицира действащите лица. Той включва в ораторията няколко текста от Новия завет. Първото послание на апостол Павел към Коринтяните и Псалм №2 столетие преди това, в епохата на Английската революция, са преведени от великия английски поет Джон Милтън, по чиято трагедия Хендел скоро ще напише и следващата си оратория – „Самсон“.

В Лондон „Месия“ среща съпротивата на църквата и до края на 40-те години е изпълнена само пет пъти. Заглавието й е забранено, на афишите е обозначено просто „Духовна оратория“. Впрочем, докато Хендел бил жив, независимо от библейския сюжет, творбата рядко звучала в английските църкви – концертите обикновено се провеждали в театъра или в други светски публични зали. Последното изпълнение на „Месия“ било само 8 дни преди смъртта на композитора. Самият той свирел на органа. Съществуват множество авторски варианти на „Месията“ на Хендел, тъй като композиторът постоянно променял ариите, съобразявайки се с възможностите на певците. В родината на автора, Германия, Месия прозвучала за първи път през 1772 година в превод на немски език на знаменития поет Клопщок; следващият превод принадлежи на не по-малко известния поет Хердер.

На континента ораторията обикновено се изпълнявала в редакцията на Моцарт, направена за Виена през 1789 година. Именно в този вид „Месия“ била известна през целия XIX век и си спечелва широка популярност.

Независимо от отсъствието на конкретни герои, ораторията съдържа множество солови и дуетни номера: речитативи в съпровод на клавесин, подобни на речитативите в италианската опера от онова време; лирични, пасторални и особено типичните за Хендел героични арии, а също така – ариозо и дуети. Повече от една четвърт от произведението съставляват хоровете, има само няколко оркестрови номера. Интересен е фактът, че въпреки установената по онова време традиция да се привличат голямо число изпълнители, докато бил жив Хендел, „Месия“ се е изпълнявала само от 33 оркестранти и 23 певци.

Ораторията се състои от три части. В Първата част (раждането на Месията) преобладават светлите пасторални краски; Втората част (страстите Христови) е характерна с резките контрастни съпоставки, а финалната, трета част (триумфът на християнството) е пронизана от единно ликуващо настроение. Ораторията завършва с грандиозен хор с тромпети и литаври. Това е типичният хенделовски победен финал, съставен от няколко епизода, увенчани с фуга.