Cello Concerto no. 1 in C major, Hob. VIIb:1

В сравнение със симфониите, които създава (над 104 на брой), влечението на ХАЙДН към концерта е скромно. В младостта му този жанр не е нищо повече от „упражнение за композиторите и изпълнителите, наслада за ухото” . Но му дава добра възможност да покаже таланта на виртуозите в оркестъра или на някой от гостуващите солисти. Така той пише концерти за различни инструменти – цигулка, клавир, виолончело, контрабас, валдхорна, тромпет, непознатата днес органова лира (хибрид между латерна и малък орган). В периода между 1761 - 1765 композира първия от двата запазени виолончелови концерта – Концертa за виолончело и оркестър в до мажор . Със сигурност той е бил предназначен за приятеля от младостта му във Виена и изкусен виртуоз Йозеф Франц Вайгл, когото Хайдн привлича в капелата на Естерхази и става кръстник на неговия син Йозеф (той също е челист, композитор и диригент). Няма данни за премиерата на творбата, нито дали е била изпълнявана. Композиторът включва концерта в своя ръкописен каталог, там е изписал началото на І част. В продължение на близо два века той се смята за изгубен, докато през 1961 музикологът Олдржих Пулкерт не открива копие на партитурата в архива на замъка Раденин, съхраняван в Националния музей в Прага. И най-накрая има своята премиера през ХХ век – на 19 май 1962 във фестивала „Пражка пролет” с виолончелиста Милош Садло и Чехословашкия радиосимфоничен оркестър под диригентството на сър Чарлз Макерас. Концертът е написан в „галантен стил“ в три контрастни части: бързо - бавно - бързо. Още в живата и искряща І част виждаме прехода от бароковата към класическата форма чрез съчетаването на традиционните оркестрови ритурнели с виртуозните солови епизоди, които разгръщат темата. В Адажиото виолончелото поема дъх с дълъг тон и „запява” прекрасна ария върху мекия фон на струнните, завършвайки с малка солова каденца. Тя е по-различна от голямата каденца в предходната част – там изпълнителят разгръща техническите си умения. Финалът е истински фойерверк. Солистът отново влиза с дълъг, задържан тон, след което се впуска в шеметни пасажи по целия гриф на инструмента. Стремителната надпревара с оркестъра завършва с радостен триумф. текст - Янина Богданова