Flute Concerto

Концерт за флейта и оркестър от Жак Ибер Жак Франсоа Ибер е роден на 15 август 1890 в Париж. Учи в Парижката консерватория при Габриел Форе, Андре Желалж и Емил Песар. Макар обучението му да е прекъснато от Първата световна война, Ибер печели престижната Prix de Rome още при първия си опит е и първият музикант, станал директор на Френската академия в Рим, където остава от 1937 до 1961, след което заема поста директор на Националното обединение на оперните театри „Гранд Опера“ и „Опера Комик“. Своя общ подход и отношението си към музиката Ибер определя по следния начин: „Да бъдем свободни - независимо от предразсъдъците, които произволно разделят защитниците на дадена традиция, и партизаните на някакъв авангард.“ В търсенето на тази свобода той отхвърля двете господстващи на границата между 19-и и 20-и век музикални тенденции – френския импресионизъм и немския експресионизъм – и се старае да възкреси в своето творчество баланса и музикалните похвати на по-ранните музикални стилове, като същевременно ги преработва и постига свой индивидуален подход. Когато пише музика, Жак Ибер се стреми тя преди всичко да харесва на самия него. Концертът му за флейта, появил се през 1934, е посветен на големия френски флейтист Марсел Мойз и се смята за едно от най-трудните произведения в репертоара за този инструмент. В тази творба, както и в много други композиции на Ибер, са вплетени по еклектичен начин различни музикални стилове, вариращи от Моцарт и Вагнер до Стравински. „Всички системи са валидни – казва Ибер – при условие, че човек извлича музика от тях“. В основата на френската флейтова традиция са темпото и гъвкавостта на тона. И Ибер ги съчетава умело, с огромен музикален чар, който въздейства на повечето от слушателите. Разказват, че композиторът се подсмихнал, когато в един хотел в Марсилия чул по радиото предаване, посветено на първото излъчване на флейтовия му концерт. Написана в три части - Allegro, Andante, Allegro scherzando – творбата е замислена като диалог между флейта и малък оркестър. Първата й част е елегантна и излъчва класическа уравновесеност, в нея брилянтните и орнаментирани пасажи се редуват със спокойна и тиха тема във флейтата. Втората част на концерта – бавна и изящна – е написана в ¾ и е сладка и нежна по характер, докато финалът – Алегро скерцандо – е пълен с ярки и виртуозни мотиви в соло флейта и завършва със страстна кулминация. Един френски критик го определя като „взрив на фойерверки, спрени в средата на въздуха“. Първото изпълнение на Концерта за флейта на Жак Ибер е в Париж през 1934, в Концертното дружество при Парижката Консерватория. Солист е Марсел Мойз, а диригент – друг голям флейтист от тази епоха – Филип Гобер.