Requiem

Реквиемът за солисти, хор и оркестър на КАРЛ ДЖЕНКИНС е написан през 2004. Премиерата е на 6 февруари 2005 в Лондонската катедрала Саутуорк (Cathedral and Collegiate Church of St. Saviour and St Mary Overie), изпълнена е от голям хор, Западноказахстанския филхармоничен оркестър и ударни и духови инструменти, под диригентството на композитора. В оркестъра има и източни инструменти като бамбукова флейта шакухачи, ударните дарабука и дайко, рамкови барабани. Солисти са Никол Тибелс (сопрано), Клайв Бел (шакухачи), Сам Ландман (дискант) и Катрин Финч (арфа). Още същата година Реквиемът е издаден в албум заедно с друга негова творба – „In These Stones Horizons Sing“, написана за церемонията по откриването на „Wales Millennium Center“ в Кардиф. Солисти са Клайв Бел (на шакухачи), Марат Бисенгалиев (соло цигулка), Катрин Финч (арфа) и Найджъл Хичкок (сопран саксофон). В творбата освен литургични части Дженкинс включва и номера с японски предсмъртни стихове хайку от Гозан, Исшо, Хокузай, Кага-но-Чийо и Банзан. Реквиемът има общо 13 части (в японската култура божествено число, което се дарява със специални благословии). Основните традиционни номера са: Introit, Spirit Dies Irae, Rex Tremendae, Confutatis, Lacrimosa, Lux Aeterna, както и „Pie Jesu“ (Възглас към Иисус) и „In paradisum“ (В Рая /ще те поведат ангели/), включени подобно на реквиемите на Габриел Форе и Морис Дюрюфле. Поетичните хайку части са: „The Snow of Yesterday“ (Снегът от вчера), „From Deep in My Heart“ (От дълбочината на моето сърце), „Now as a sprit“ (Сега като дух), „Having Seen the Moon“ (Виждайки луната), „Farewell“ (Сбогом). В поместените материали за диска Дженкинс споделя за творбата: Реквиемът е литургия за душите на мъртвите. Като цяло съм включил обичайните латински части, но в съответствие с присъщата ми нагласа да черпя от други култури съм добавил и пет японски части със стихове хайку, посветени на смъртта. Такива стихотворения обикновено са свързани с природата, имат една идея и се състоят от седемнадесет срички, разделени по 5-7-5 на три реда. Както може да се види от текста, японците гледат на природния воден цикъл (валежите) като на синоним на живота . Съчетах западните и източните текстове в две от хайку движенията. „Виждайки луната“ и „Сбогом“, които включват съответно „Benedictus“ и „Agnus Dei“. И двете са интонирани от мъжки гласове в монашески стил като контрапункт на японския текст, изпят от жени. Инструментариумът на тези хайку настройки включва древния японски духов инструмент шакухачи. На други места, както обикновено, използвах някои етнически барабани (например арабска дарабука, японско дайко, рамкови барабани) и дори хип-хоп ритъм в „Dies Irae“! Творбата е посветена на покойния ми баща, музикант и вдъхновител! Пресата определя произведението като: ... най-доброто в постмодерните реквиеми ... („Музикална седмица“). И още – Дарбата на Дженкинс да пише разгърнати мелодии според настроението на текста е дълбока („Хоров преглед“). Реквиемът, подобно и на други негови хорови и хорови-оркестрови творби, има близост с ню-ейдж музиката за настроение, като същевременно не губи и своето духовно послание. Изпълнява се и във вариант с европейски инструменти, като традиционните, както е отбелязано в партитурата, са заменени с флейта, тимпани и други ударни. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова