Adagio of Spartacus and Phrygia (Spartacus)

Замисълът на балета „Спартак“ се заражда в съзнанието на Хачатурян още по време на войната, в края на 1941 година. Идеята му намира подкрепата на либретиста Николай Волков, балетмайстора Игор Моисеев и театралния художник Фьодор Федоровски, привлечени от легендарния борчески образ, звучащ много актуално в тогавашната ситуация. Всъщност още през 1933 Николай Волков е започнал работа върху това либрето, опирайки се на историческите текстове на Плутарх и Ювенал, както и на известния роман на Рафаело Джованьоли. Но военните събития забавят осъществяването на проекта и едва през 1950, вдъхновен от едно пътуване в Рим, където се докосва до реалните места на историческите събития, Хачатурян започва да композира творбата. Няколко години работи над партитурата и я завършва в началото на февруари 1954. Премиерата е на сцената на Ленинградския театър за опера и балет „Киров“ (днес Мариински театър) на 27 декември 1956, с хореография на известния балетмайстор Леонид Якобсон, в чието решение е била търсена максимална историческа достоверност – балетистите танцували не на палци, а с римски сандали. Две години по-късно, на 11 март 1958 балетът бил поставен и в Болшой театър в Москва, с хореография на Игор Моисеев, а на 9 април 1968 се появява и постановката на прочутия Юрий Григорович, който прави нова, съвършено различна хореография, със своя версия на либретото. И от тогава балетът е неизменно в репертоара и на двата големи театри. От музиката на „Спартак“ още през 1955 Хачатурян извлича четири оркестрови сюити. Особена популярност получава Адажиото от Втора сюита – взето от любовната сцена на Спартак и Фригия във второ действие на балета. Това Адажио е сред предпочитаните пиеси в концертния оркестров репертоар и многократно е въвеждано във филмови и телевизионни продукции в различни страни по света. текст - Анди Палиева