Violin Concerto in D major, op. 35

Едва ли има по-филмова творба от жанра солов концерт. Цялата тъкан на Концерта за цигулка и оркестър от Корнголд е съставена от теми, които авторът му пише за Холивуд през 30-е. Първата част Moderato nobile започва със соло цигулка, което е тема из филма "Още една зора" (1937), изкачваща се с две октави само в пет тона. От филма "Хуарес" (1939) е втората тема, по-експанзивна и разчитаща на оркестъра. Във втората част Romanze кларинетно соло представя главната тема, която е цитат от филма "Антъни Адвърс" (1936) и я репризира след контрастен среден дял, който изглежда е единственият композиран специално за концерта. Allegro assai vivace е най-трудната част за солиста. Започва с "жига стакато", която води към втората тема, основаваща се върху основния мотив от филма "Принцът и просякът" (1937). Работейки в пищния лиричен стил, напомнящ Виена от края на ХІХ в., Корнголд пише концерта си за разгърнат инструментален състав. Освен соловата цигулка партитурата изисква две флейти (вкл. пиколо), два обоя (вкл. английски рог), два кларинета, баскларинет, два фагота (вкл. контрафагот), четири валдхорни, два тромпета, тромбон, арфа, струнни, както и колоритна ударна група от тимпани, голям барабан, чинели, гонг, камбани, глокеншпил, вибрафон, ксилофон и челеста.

Корнголд се зарича да не композира нищо освен филмова музика, с която издържа себе си и семейството си, докато Хитлер не бъде победен. Когато завършва Втората световна война той престава да се занимава с филми и се съсредоточава върху музика за концертната зала. Концертът за цигулка е първата такава творба, чийто инициатор е един друг емигрант, цигуларят Бронислав Хуберман. Корнголд не може да се примири с мисълта, че успял филмов композитор е този, който се е продал на Холивуд, също както преди не е можел да се примири с намеците на мнозина критици, че неговите творби се изпълняват само защото е син на музикалния критик Юлиус Корнголд. Затова решава да се докаже с творба, която съчетава жизненост и висше владеене на занаята. Концертът е посветен на Алма Малер, вдовицата на Густав Малер, учител на Корнголд в детските му години. Премиерата е на 15 февруари 1947 г. с Яша Хайфец и Симфоничния оркестър на Сейнт Луи под палката на Владимир Голшман. Изпълнението е прието с най-възторжената овация в историята на Сейнт Луи. На 30 март 1947 г. Хайфец изпълнява концерта в Карнеги хол с Нюйоркската филхармония с диригент Ефрем Курц. Концертът е записан и предаван по радиото. Изпълнението на Хайфец въвежда творбата в стандартния репертоар и тя скоро става най-популярната пиеса на Корнголд. Сред най-забележителните записи на Концерта е този на Ицхак Пърлман с Андре Превен и Питсбъргския СО; на Гил Шахам с Андре Превен и Лондонския СО; на Николай Знайдер с Валери Гергиев и Виенската филхармония; на Джеймс Енес с Брамуел Туви и Ванкувърския СО, както и на Филип Куинт с Карлос Мигел Прието и СО на Минерия.