Symphonie espagnole in D minor, op. 21

Испанска симфония в ре минор за цигулка и оркестър опус 21 е написана през 1874 година. Творбата е в пет части и е посветена на големия испански композитор и цигулар-виртуоз Пабло Сарасате. По онова време испанската тематика е на мода в Париж (в същото време Бизе например работи върху своята опера «Кармен») и елементите от екзотичния колорит могат да бъдат усетени във всяка една от частите на симфонията. Самият Сарасате бил първият изпълнител на соловата партия на премиерата, състояла се на 7 февруари 1875 година в Париж. Може да се смята, че наричайки своето произведение «Испанска симфония» композиторът е имал предвид преди всичко испанския темперамент на солиста, макар че, както отбелязват специалистите, Испанската симфония изиграва решаваща роля в кариерата на Сарасате – именно след нея той започва да акцентира върху испанските мотиви в своето изпълнителско и композиторско творчество. Освен това, оказва се, че Испанската симфония е послужила като източник на вдъхновение и на Чайковски при работата му над неговия цигулков концерт през 1878. По времето, когато Чайковски си почива в Швейцария, цигуларят Йосиф Котек му донася няколко нови цигулкови произведения, в това число и Испанската симфония, и те двамата просвирват приложението за цигулка и пиано. Вследствие на това Чайковски се вдъхновява толкова много, че оставя другата си работа настрани и започва да пише своя прочут цигулков концерт.

Макар да е наречено „Испанска симфония“ произведението на Лало на практика представлява концерт за цигулка и се възприема по този начин и до днес. То е пълно с испански мотиви и е една от двете най-изпълнявани творби на Лало, заедно с неговия концерт за виолончело. „Официалният“ цигулков концерт на композитора (фа мажор, опус 20) и неговата Симфония в сол минор, написани 13 години по-късно се радват на много по-слаб успех и не се изпълняват и записват толкова често.