Symphony no. 4 in G major

ГУСТАВ МАЛЕР (1860 – 1911) Симфония №4 G-Dur (1900)

1. Bedächtig, nicht eilen
2. In gemächlicher Bewegung, ohne Hast
3. Ruhevoll, poco Adagio
4. Sehr behaglich (текст от сборника Вълшебният рог на момчето от Клеменс Брентано и Ахим фон Арним)

ГУСТАВ МАЛЕР замисля своята Четвърта симфония като „хумореска” – „Собствено казано, аз исках да напиша просто една симфонична хумореска, а се получи симфония с нормални размери”. Знае се, че за Малер „нормалните размери” на една симфония са ни повече, ни по-малко размерите на един Свят. Предшественици на симфонията-„хумореска“ с нормални размери са три симфонии с колосални размери и съдържание.

Развитието на композитора („пътят на Душата му” както биха се изразили в неговата, доминирана от теософия, от смътни духовни и апокалиптични трепети, от Сведенборг и Майстер Екхарт епоха) може да се проследи в exodus-a на построените от него трагични вселени. Бруталната катастрофична сила в заключителната част на Първа симфония „Титанът“ и последвалия могъщ подем, есхатологичният финал на Втора симфония с Tuba mirum и шумно-яростното възкресение на мъртвите полкове, тоталната Любов за „която ни разказва” Шеста част на Трета симфония („Какво ми разказа Любовта“), в която обаче няма място за отделния човек – срещу отвъдното видение – „Ние вкусваме небесните наслади” във финала на Четвърта (известно е, че първоначално Das himmlische Leben е мислена като последна, седма част на Трета симфония под името „Какво ми разказва детето“. Малер пише в едно писмо, че пред лицето на отвъдното всички сме деца). Инфантилният Глас, който наивно (наивно?) разказва за своя копнеж по Рая, изповядва с това и копнежа си по смъртта (Смъртта, която – според Рилке – свирейки на цигулка, поздравява минувачите, запълва цялата Втора част на симфонията.) Тази финална част изглежда като решение на колизиите в Kindertotenlieder – извън смъртта, там, където тя повече няма да се случи, където всичко е завинаги приветливо, където има храна, св. Лука е месар, а св. Цецилия омайва с прекрасната си музика, „що с никаква земна музика не може да се сравни“... Където смъртта защитава от смъртта. Във вариациите пък (трета част) Раят е в напрежението на мисълта – мисълта, която сякаш постига сама себе си. Тук нищо, появило се в развитието на музиката не изчезва, а като че ли се отлага в пластовете на паметта, продължава там тайното си съществуване. Така Adagio-то придобива метафизическа „огромност”, която не съвпада с реалните му времеви измерения. Напрегнатото съзерцание на най-собствената вътрешност се обръща в трансцендентално съзерцание на Бога. След такава част очакването е за нещо от рода на вселенския химн на Осмата Малерова симфония. Показва се обаче друго лице на трансценденталното – това на чистотата, това на невъзможността за страдание. „Хумореската” на Малер не завършва, а сякаш отмества случилото се в симфонията – процесуалното, разгръщащо се време застива в екстаза на утоления глад – защото именно Гладът е призмата, през която виждаме и живота и смъртта, и страданието и удоволствието.

Ние вкусваме небесните радости,

на земята обърнахме гръб.

От там и звук не достига до нас, за суетнята вече сме глухи

живеем дружни в нежен покой.

Животът тук е направо английски

и чудно веселие ни се падна накрая.

Живеем като лордове млади - със танци, подскоци, поклони,

и всякакви песни подкарваме леко по слух.

Свети Петър отгоре гледа към всичкото това.

Йоан пуска агънцето, а касапинът Ирод само го дебне.

(Търпеливо, невинно и мило агънце - ний те водим под нож.)

Свети Лука заколва бика без капка колебание, виното

не струва нито грош в небесните изби.

Ангелчета хляб изпичат.

Всякакви полезни билки растат в райските чифлици -

Аспержи - щом искаш да опиташ, а може и фасул - всичко, всичко... всичко е на наше разположение!

Чиниите прелели чакат!

Премного ябълки, и круши доста, а и грозде

в изобилие, тукашния градинар нищичко не забранява.

Животните на воля из просеките тичат.

Ето - сърни, а там пък ведри зайци скачат

Празник щом настъпи и рибите са тук -

охотно са доплували. Рибарят Петър

с мрежа и със стръв тъдява се навърта -

за небесен риболов е винаги готов.

Света Марта запретва се да готви...

Няма земна музика, която с нашата да се сравни.

Единайсет хиляди девойки танц завъртат.

На танца им Света Урсула се засмива.

Не, няма земна музика, която нашата

дори да доближи.

Че не други, а Цецилия и нейната рода

са отличните небесни музиканти.

Със гласове обучени

разведряват сетивата,

и всичко

за радост се пробужда