Увертюра "Хебриди" ("Фингалова пещера"), оп.26

Фингаловата пещера се намира на остров Стафа, част от Хебридския архипелаг. „Фингалова пещера (или Хебриди)“ е концертна увертюра от Феликс Менделсон-Бартолди, композирана през 1830.

Първата редакция е създадена след като композиторът посещава пещерата на 8 август 1829. Остров Стафа, на който се намира Фингалова пещера, е част от островната група на Външните Хебриди, разположена край западния бряг на Шотландия. Менделсоновото посещение в Шотландия е част от турнето, което младият композитор предприема в Англия по покана на Джон Смарт и Лондонското филхармонично общество. Отбиването в Шотландия има като резултат – освен посещението на The Fingal’s Cave - и Симфония № 3 (т. нар. Шотландска).

Пещерата, която е прочута с базалтовите си колони е висока около 11 метра и дълбока около 60. Пътешественикът Феликс изпраща картичка до сестра си Фани: на нея той изписва първата фраза на бъдещата увертюра, съпровождайки я със следните думи – За да покажа колко силно впечатление ми направиха Хебридите, ти изпращам музиката, която ми хрумна там. Интересно е, че картичката е изпратена ден преди посещението на пещерата... явно музикалното хрумване е изпреварило непосредственото впечатление. Типично романтически.

Работа на композитора над увертюрата продолжава през 1830 по време на престоя му в Италия и приключва на 16 декември. Шотландците виждат знамение в датата: именно на този ден слънцето застава над хоризанта по такъв начин, че лъчите му огряват пещерата изцяло. Първоначално пиесата се нарича „Самотният остров“ (Die einsame insel) и е посветена на пруския кронприц. При преработката на увертюрата през юни 1832, Менделсон написва на партитурата Фингалова пещера, а на щимовете – Хебриди. Първото название е използвано при премиерата, състояла се на 14 май 1932 в Лондон.