Моцарт вписва Адажиото в си минор в собствения си тематичен каталог на 19 март 1788 г., без да посочи защо и за кого го е написал. Това е единствената му завършена клавирна пиеса в тази тоналност и тя стои отделно от сонатите от същия период: бавна част, която не принадлежи към никоя творба, необичайно хроматична, с фрази, прекъсвани отново и отново от тишина. Последните тактове се обръщат към си мажор. Тъй като не са известни нито поръчка, нито посвещение, пиесата привлича биографични тълкувания, които запазените документи не подкрепят.